Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Viis Søn elsker tugt, spotter hører ikke på skænd.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
Af sin Munds Frugt nyder en Mand kun godt, til Vold står troløses Hu.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Vogter man Munden, bevarer man Sjælen, den åbenmundede falder i Våde.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Den lade attrår uden at få, men flittiges Sjæl bliver mæt.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Den retfærdige hader Løgnetale, den gudløse spreder Skam og Skændsel.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Retfærd skærmer, hvo lydefrit vandrer, Synden fælder de gudløse.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Mangen lader rig og ejer dog intet, mangen lader fattig og ejer dog meget.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Mands Rigdom er Løsepenge for hans Liv, Fattigmand får ingen Trusel at høre.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
Retfærdiges Lys bryder frem, gudløses Lampe går ud.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Ved Hovmod vækkes kun Splid, hos dem, der lader sig råde, er Visdom.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Rigdom, vundet i Hast, smuldrer hen, hvad der samles Håndfuld for Håndfuld, øges.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
At bie længe gør Hjertet sygt, opfyldt Ønske er et Livets Træ.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Den, der lader hånt om Ordet, slås ned, den, der frygter Budet, får Løn.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Vismands Lære er en Livsens Kilde, derved undgås Dødens Snarer.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
God Forstand vinder Yndest, troløses Vej er deres Undergang.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Hver, som er klog, går til Værks med Kundskab, Tåben udfolder Dårskab.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Gudløs Budbringer går det galt, troværdigt Bud bringer Lægedom.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Afvises Tugt, får man Armod og Skam; agtes på Revselse, bliver man æret.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Opfyldt Ønske er sødt for Sjælen, at vige fra ondt er Tåber en Gru.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Omgås Vismænd, så bliver du viis, ilde faren er Tåbers Ven.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Vanheld følger Syndere, Lykken når de retfærdige.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Den gode efterlader Børnebrn Arv, til retfærdige gemmes Synderens Gods.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
På Fattigfolks Nyjord er rigelig Føde, mens mangen rives bort ved Uret.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Hvo Riset sparer, hader sin Søn, den, der elsker ham, tugter i Tide.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Den retfærdige spiser, til Sulten er stillet, gudløses Bug er tom.
