Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
En viis Søn modtager sin Faders Tugt; men en Spotter hører ikke paa Irettesættelse.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
Af sin Munds Frugt nyder en Mand godt; men de troløses Sjæl høster Krænkelse.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Hvo som vogter sin Mund, bevarer sin Sjæl; den, som lader sine Læber vidt op, ham er det til Fordærvelse.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Den lades Sjæl begærer og faar intet; men de flittiges Sjæl næres rigeligt.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Den retfærdige hader Løgns Ord; men den ugudelige gør Skam og Vanære.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Retfærdighed bevarer den, som vandrer oprigtigt sin Vej; men Ugudelighed styrter Synderen.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Der er den, som holder sig for rig og har dog intet; og den, som holder sig for fattig og har meget Gods.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
En Mands Rigdom er Løsepenge for hans Liv! men en fattig hører ikke paa Irettesættelse.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
De retfærdiges Lys skinner frydeligt; men de ugudeliges Lampe skal udslukkes.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Ved Hovmod foraarsager man kun Trætte; men hos dem, som lade sig raade, er Visdom.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Gods formindskes ved Forfængelighed; men hvo som samler i Haanden, forøger det.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
Forventning, som forhales, krænker Hjertet; men naar det kommer, som man begærer, da er det et Livsens Træ.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Hvo som foragter Ordet, bereder sig Fordærvelse; men hvo som frygter Budet, han faar Løn derfor.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Den vises Lærdom er Livets Kilde, saa at man viger fra Dødens Snarer.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
En god Forstand giver Naade; men de troløses Vej er haard.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Hver, som er klog, gør sine Ting med Forstand; men Daaren udbreder Taabelighed.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Et ugudeligt Sendebud falder i Ulykke; men et trofast Bud er Lægedom.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Hvo, som lader Tugt fare, faar Armod og Skam; men den, som agter paa Revselse, faar Ære.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Naar det sker, som man begærer, da er det sødt for Sjælen; men at vige fra ondt, er Daarer en Vederstyggelighed.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Den, som omgaas med vise, bliver viis, men den, som er Ven med Daarer, faar Ulykke.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Ulykke forfølger Syndere; men den retfærdige betales med godt.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Den gode efterlader Børnebørn en Arv; men Synderes Gods er gemt til den retfærdige.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Den fattiges nyopdyrkede Land yder megen Føde; men der er den, som gaar til Grunde, fordi han ikke gør Ret.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Hvo som sparer sit Ris, hader sin Søn; men den, som elsker ham, tugter ham tidligt.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Den retfærdige kan spise, til hans Sjæl bliver mæt; men de ugudeliges Bug skal lide Mangel.
