Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Ca aka cueih loh pa kah thuituennah a hnatun tih, hmuiyoi long tah tluungnah pataeng hnatun pawh.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
Hlang lai thaih lamloh a then khaw a cah dae, hnukpoh kah hinglu tah kuthlahnah la poeh.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
A hinglu aka ngaithuen long tah a ka a tuem, a ka aka ang soeh khaw amah ham porhaknah la om.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Kolhnaw loh a ngaidam dae a hinglu a thum moenih. Tedae aka haam kah a hinglu tah hah ngaikhoek.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Aka dueng loh a hong ol te a hmuhuet. Halang tah a borhim tih a hmai tal.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Duengnah loh thincaknah longpuei te a kueinah tih, halangnah loh tholhnah a paimaelh.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Boei tih ba aka khueh pawt khaw om, vawtthoek dae a boei a rhaeng aka coih khaw om.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Khuehtawn he hlang kah hinglu tlansum ni. Tedae khodaeng loh tluungnah a yaak moenih.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
Aka dueng kah khosae tah a kohoe tih, halang kah hmaithoi tah a thih pah.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Althanah loh olpungnah a paek tih, uentonah dongah cueihnah om.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
A honghi lamkah boeirhaeng khaw yip muei tih, amah kut neh aka coi long tah a ping sak.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
Ngaiuepnah loh lungbuei aka nue a dangrhoek tih, hingnah thingkung loh ngaihlihnah a cung sak.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Olka aka hnoelrhoeng loh amah ham lai a koi vetih, olpaek aka rhih te anih loh a rhong ni.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Aka cueih kah olkhueng tah hingnah thunsih la om tih, dueknah hlaeh lamloh aka nong sak la om.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Lungmingnah then tah mikdaithen la a khueh tih, hnukpoh kah longpuei tah mueng.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Aka thaai loh mingnah neh boeih a saii tih, aka ang loh a anglat te a yaal.
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Halang puencawn tah yoethae ah cungku tih, oltak kah laipai tah hoeihnah la om.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Khodaeng neh yah loh thuituennah a hlahpham tih, toelthamnah aka tuem tah a thangpom.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Ngaihlihnah a dip te hinglu ham khaw tui dae, aka ang long tah boethae lamloh nong ham te tueilaehkoi la a om pah.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Hlang cueih taengah aka cet la aka cet tah cueih rhoela cueih tih, hlang ang neh aka luem tah lolh coeng.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Hlangtholh rhoek te yoethae loh a hloem dae, aka dueng te hnothen neh a thuung.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Hlang then long tah a ca kah a ca khaw a phaeng dae, laihmu kah a thadueng tah hlang dueng hamla a khoem pah.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Khodaeng kah khohai cang tah thawt tangloeng dae, tiktamnah a om pawt dongah a khoengvoep.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
A ca aka thiinah loh a cungcik a hnaih, tedae aka lungnah tah thuituennah neh a toem.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Hlang dueng loh a hinglu dongah kodam la a caak dae, halang tah a bung a vaitah.
