Притчи 12
1 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
Чине юбеште чертаря юбеште штиинца, дар чине урэште мустраря есте прост.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
Омул де бине капэтэ бунэвоинца Домнулуй, дар Домнул осындеште пе чел плин де рэутате.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
Омул ну се ынтэреште прин рэутате, дар рэдэчина челор неприхэниць ну се ва клэтина.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
О фемее чинститэ есте кунуна бэрбатулуй ей, дар чя каре-й фаче рушине есте ка путрегаюл ын оаселе луй.
5 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
Гындуриле челор неприхэниць ну сунт декыт дрептате, дар сфатуриле челор рэй ну сунт декыт ыншелэчуне.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
Кувинтеле челор рэй сунт ниште курсе ка сэ версе сынӂе, дар гура челор фэрэ приханэ ый избэвеште.
7 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
Чей рэй сунт рэстурнаць ши ну май сунт, дар каса челор неприхэниць рэмыне ын пичоаре!
8 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
Ун ом есте прецуит дупэ мэсура причеперий луй, дар чел ку инима стрикатэ есте диспрецуит.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
Май бине сэ фий ынтр-о старе смеритэ ши сэ ай о слугэ декыт сэ фачь пе фудулул ши сэ н-ай че мынка.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
Чел неприхэнит се ындурэ де вите, дар инима челуй рэу есте фэрэ милэ.
11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
Чине-шь лукрязэ огорул ва авя белшуг де пыне, дар чине умблэ дупэ лукрурь де нимик есте фэрэ минте.
12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
Чел рэу пофтеште прада челор нелеӂюиць, дар рэдэчина челор неприхэниць родеште.
13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
Ын пэкэтуиря ку бузеле есте о курсэ примеждиоасэ, дар чел неприхэнит скапэ дин буклук.
14 От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
Прин родул гурий те сатурь де бунэтэць, ши фиекаре примеште дупэ лукрул мынилор луй.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
Каля небунулуй есте фэрэ приханэ ын окий луй, дар ынцелептул аскултэ сфатуриле.
16 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
Небунул ындатэ ышь дэ пе фацэ мыния, дар ынцелептул аскунде окара.
17 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
Чине спуне адевэрул фаче о мэртурисире дряптэ, дар марторул минчинос ворбеште ыншелэчуне.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
Чине ворбеште ын кип ушуратик рэнеште ка стрэпунӂеря уней сэбий, дар лимба ынцелепцилор адуче виндекаре.
19 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
Буза каре спуне адевэрул есте ынтэритэ пе вечие, дар лимба минчиноасэ ну стэ декыт о клипэ.
20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
Ыншелэтория есте ын инима челор че куӂетэ рэул, дар букурия есте пентру чей че сфэтуеск ла паче.
21 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
Ничо ненорочире ну се ынтымплэ челуй неприхэнит, дар чей рэй сунт нэпэдиць де реле.
22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
Бузеле минчиноасе сунт урыте Домнулуй, дар чей че лукрязэ ку адевэр ый сунт плэкуць.
23 Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
Омул ынцелепт ышь аскунде штиинца, дар инима небунилор вестеште небуния.
24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
Мына челор харничь ва стэпыни, дар мына ленешэ ва плэти бир.
25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
Нелиништя дин инима омулуй ыл добоарэ, дар о ворбэ бунэ ыл ынвеселеште.
26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
Чел неприхэнит аратэ приетенулуй сэу каля чя бунэ, дар каля челор рэй ый дуче ын рэтэчире.
27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
Ленешул ну-шь фриӂе вынатул, дар комоара де прец а унуй ом есте мунка.
28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
Пе кэраря неприхэнирий есте вяца ши пе друмул ынсемнат де еа ну есте моарте.
