Притчи 12
1 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
Moto oyo alingaka koyekola alingaka boyebi, kasi moto oyo aboyaka pamela azali zoba.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
Moto ya malamu azwaka ngolu na miso ya Yawe, kasi Nzambe akatelaka moto ya mayele mabe etumbu.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
Motema mabe elendisaka moto te; mosisa ya bato ya sembo ekatanaka te.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
Mwasi ya malamu azali motole ya mobali na ye, kasi mwasi oyo ayokisaka soni azali lokola bokono oyo ezali kolia mikuwa.
5 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
Mabongisi ya bayengebene ezalaka ya sembo, kasi makanisi ya bato mabe ezalaka kaka lokuta.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
Maloba ya bato mabe ezali mitambo mpo na kosopa makila, kasi maloba ya bayengebene ebikisaka bango.
7 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
Bato mabe bakokweyisama mpe bakozala lisusu te, kasi ndako ya bayengebene ekowumela seko.
8 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
Bwanya epesaka moto lokumu, kasi motema mabe ememaka kotiolama.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
Eleki malamu kozala moto pamba mpe kozala na mosali, na esika ya komimona moto monene mpe kozanga bilei.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
Moto ya sembo ayebaka ata baposa ya bibwele na ye, kasi motema ya moto mabe eyokaka mawa te.
11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
Moto oyo asalaka bilanga atondaka na bilei, kasi moto oyo alandaka bagoyigoyi azangi mayele.
12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
Moto mabe alingaka misuni ya bato mabe, kasi mosisa ya bayengebene ebotaka mingi.
13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
Moto ya misala mabe akangamaka na motambo ya maloba na ye ya lokuta, kasi moyengebene akobika kati na pasi.
14 От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
Na nzela ya mbuma ya monoko na ye, moto akotondisama na bolamu; mpe moto akozwa lifuti ya misala ya maboko na ye.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
Nzela ya moto oyo azangi mayele emonanaka alima na miso na ye, kasi moto oyo ayokaka toli azali moto ya bwanya.
16 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
Kotomboka ya moto oyo azangi mayele eyebanaka kaka mokolo wana, kasi moto ya mayele abombaka soni na ye.
17 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
Motatoli ya malamu apesaka matatoli ya solo, kasi motatoli ya mabe apesaka matatoli ya lokuta.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
Maloba ya bato oyo balobaka mingi ezokisaka lokola mopanga, kasi lolemo ya bato ya bwanya ezali lokola mafuta oyo ebikisaka.
19 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
Moto oyo alobaka solo akowumela mpo na libela, kasi mokosi akowumela kaka mpo na tango moke.
20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
Lokuta ezalaka kati na mitema ya bato oyo basalaka mabongisi ya mabe, kasi esengo ezali mpo na bato oyo bakopesaka batoli ya kimia.
21 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
Mabe moko te ekokomela bayengebene, kasi bato mabe bakotondisama na pasi.
22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
Bibebu oyo ekosaka ezali nkele na miso ya Yawe, kasi bibebu oyo ekokisaka bosembo ezalaka elengi na miso na Ye.
23 Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
Moto ya mayele abombaka boyebi, kasi motema ya zoba etatolaka makambo ya bozoba.
24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
Maboko oyo esalaka ezwaka bokonzi, kasi maboko ya goyigoyi ememaka na bowumbu.
25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
Motema oyo etondi na komitungisa ekobuka moto, kasi liloba ya esengo esepelisaka moto.
26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
Moyengebene alakisaka baninga na ye nzela, kasi nzela ya moto mabe ebungisaka ye moko moto mabe.
27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
Moto ya goyigoyi azangaka bilei, mpe moto ya nzunzu akomaka mozwi monene.
28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
Bomoi ezalaka kati na nzela ya bosembo, mpe kufa ezalaka te kati na nzela ya bosembo.
