< Притчи 12 >
1 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
Chi ama la correzione ama la scienza, ma chi odia la riprensione è uno stupido.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
L’uomo buono ottiene il favore dell’Eterno, ma l’Eterno condanna l’uomo pien di malizia.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
L’uomo non diventa stabile con l’empietà, ma la radice dei giusti non sarà mai smossa.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
La donna virtuosa è la corona del marito, ma quella che fa vergogna gli è un tarlo nell’ossa.
5 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
I pensieri dei giusti sono equità, ma i disegni degli empi son frode.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
Le parole degli empi insidiano la vita, ma la bocca degli uomini retti procura liberazione.
7 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
Gli empi, una volta rovesciati, non sono più, ma la casa dei giusti rimane in piedi.
8 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
L’uomo è lodato in proporzione del suo senno, ma chi ha il cuore pervertito sarà sprezzato.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
E’ meglio essere in umile stato ed avere un servo, che fare il borioso e mancar di pane.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
Il giusto ha cura della vita del suo bestiame, ma le viscere degli empi sono crudeli.
11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
Chi coltiva la sua terra avrà pane da saziarsi, ma chi va dietro ai fannulloni e privo di senno.
12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
L’empio agogna la preda de’ malvagi, ma la radice dei giusti porta il suo frutto.
13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
Nel peccato delle labbra sta un’insidia funesta, ma il giusto uscirà dalla distretta.
14 От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
Per il frutto della sua bocca l’uomo è saziato di beni, e ad ognuno è reso secondo l’opera delle sue mani.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
La via dello stolto è diritta agli occhi suoi, ma chi ascolta i consigli è savio.
16 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
Lo stolto lascia scorger subito il suo cruccio, ma chi dissimula un affronto è uomo accorto.
17 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
Chi dice la verità proclama ciò ch’è giusto, ma il falso testimonio parla con inganno.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
C’è chi, parlando inconsultamente trafigge come spada, ma la lingua de’ savi reca guarigione.
19 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
Il labbro veridico è stabile in perpetuo, ma la lingua bugiarda non dura che un istante.
20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
L’inganno è nel cuore di chi macchina il male, ma per chi nutre propositi di pace v’è gioia.
21 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
Nessun male incoglie al giusto, ma gli empi son pieni di guai.
22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
Le labbra bugiarde sono un abominio per l’Eterno, ma quelli che agiscono con sincerità gli sono graditi.
23 Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
L’uomo accorto nasconde quello che sa, ma il cuor degli stolti proclama la loro follia.
24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
La mano dei diligenti dominerà, ma la pigra sarà tributaria.
25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
Il cordoglio ch’è nel cuore dell’uomo l’abbatte, ma la parola buona lo rallegra.
26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
Il giusto indica la strada al suo compagno, ma la via degli empi li fa smarrire.
27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
Il pigro non arrostisce la sua caccia, ma la solerzia è per l’uomo un tesoro prezioso.
28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
Nel sentiero della giustizia sta la vita, e nella via ch’essa traccia non v’è morte.