Притчи 12
1 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
Moun ki renmen yo korije yo, se moun ki toujou vle konnen. Men, moun ki pa renmen yo rale zòrèy yo, se moun san konprann.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
Seyè a kontan ak moun k'ap fè sa ki byen. Men, l'ap kondannen moun ki toujou sou plan.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
Fè mechanste pa bay moun fòs pou yo rete kanpe. Men, moun ki mache dwat p'ap janm brannen.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
Yon bon madanm se yon lwanj li ye pou mari li. Men, yon madanm ki fè mari l' wont, se tankou yon maladi k'ap manje ou nan zo.
5 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
Yon nonm serye p'ap janm mete nan tèt li pou l' fè ou lenjistis. Men, mechan yo ap toujou chache twonpe ou.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
Pawòl ki soti nan bouch mechan se pèlen pou touye moun. Men, pawòl ki soti nan bouch moun k'ap mache dwat yo, se delivrans pou moun ki an danje.
7 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
Rive yon lè, pye mechan yo chape. Ou chache yo, ou pa wè yo. Men, fanmi moun k'ap mache dwat yo ap toujou la.
8 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
Y'ap fè lwanj moun ki gen konprann. Men, y'ap meprize moun ki malveyan.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
Pito ou pase pou malere men ou gen manje pou ou manje, pase pou ou pran pòz grannèg ou epi w'ap mouri grangou.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
Moun ki mache dwat okipe ata zannimo nan lakou yo. Men, mechan yo san zantray.
11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
Moun ki travay jaden ap jwenn manje pou yo manje plen vant yo. Men, moun k'ap pèdi tan yo nan fè bagay san valè, se san konprann yo ye.
12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
Mechan toujou ap fè gwo lide dèyè bagay mechan parèy yo pran. Men, moun k'ap mache dwat ap fè bagay k'ap rapòte yo.
13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
Pawòl ki soti nan bouch moun mechan tounen yon pèlen pou yo. Men, moun k'ap mache dwat ap soti nan tout move pa.
14 От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
Rekonpans yon moun chita sou sa li di ak bouch li. Sa ou fè se sa ou wè.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
Moun sòt toujou konprann sa y'ap fè a byen. Men, moun ki gen bon konprann koute konsèy yo ba yo.
16 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
Lè yon moun san konprann ankòlè, tout moun wè sa lamenm. Men, yon moun veyatif, lè ou fè l' malonèt, li fè tankou li pa konprann.
17 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
Lè ou di verite nan tribinal, ou rann lajistis sèvis. Men, temwen k'ap bay manti, se lenjistis l'ap ankouraje.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
Pawòl moun ki di tou sa ki vin nan bouch yo se kout ponya. Men, pawòl moun ki gen bon konprann se renmèd.
19 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
Manti la pou yon ti tan. Men, verite la pou tout tan tout tan.
20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
Moun k'ap kalkile jan pou yo fè moun mal, se move kou y'ap chache pote. Men, moun k'ap bay bon konsèy ap gen kè kontan.
21 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
Malè pa janm rive moun k'ap mache dwat. Men, pou mechan yo se apse sou klou.
22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
Seyè a pa vle wè moun k'ap manti. Men, li kontan nèt ak moun ki toujou kenbe pawòl yo.
23 Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
Moun lespri pa janm nan fè moun wè tou sa yo konnen. Men, moun san konprann ap mache fè moun wè jan yo sòt.
24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
Travay di fè ou grannèg. Men, parese fè ou rete ak moun.
25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
Tèt chaje kraze kouraj yon moun. Men, yon bon pawòl fè kè l' kontan.
26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
Moun ki mache dwat ap toujou moutre zanmi l' bon chemen. Men, mechan an ap fè yo pèdi chemen yo.
27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
Parese ap toujou rete grangou. Tout richès yon moun se travay li.
28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
Fè sa ki dwat, w'a jwenn ak lavi. Fè sa ki mal, w'a jwenn ak lanmò.
