Притчи 12
1 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
Qui aime la correction, aime la science; qui hait la réprimande, reste stupide.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
L'homme de bien obtient la faveur de l'Éternel; mais Il châtie l'homme d'intrigue.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
Point de stabilité pour l'homme dans l'impiété; mais la racine des justes n'est point vacillante.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
La femme forte est la couronne de son mari; mais celle qui est sa honte, est comme une carie dans ses os.
5 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
Dans leurs plans les justes n'ont en vue que le droit; les moyens des impies, c'est la fraude.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
Ce dont parlent les impies, c'est de guetter des victimes; mais la bouche du juste les délivre.
7 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
Une fois renversés les méchants cessent d'être; mais la maison des justes demeure.
8 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
L'homme est estimé à proportion de son sens; et qui n'a pas le sens droit, tombe dans le mépris.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
Mieux vaut celui dont l'état est humble, et qui a un serviteur, que le glorieux qui manque de pain.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
Le juste connaît les besoins de son bétail; les entrailles des impies sont impitoyables.
11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
Celui qui cultive son champ, a du pain en abondance; mais celui qui recherche les fainéants, manque de sens.
12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
L'impie désire l'appui des méchants; la racine qu'ont les justes, leur donne [un appui].
13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
Les péchés de la langue couvrent un piège funeste; mais le juste échappe à l'angoisse.
14 От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
Par les fruits de sa bouche l'homme est rassasié de biens; et ce que fait sa main, est rendu à l'homme.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
La voie de l'insensé est droite à ses yeux; mais celui qui écoute un conseil, est sage.
16 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
Le chagrin du méchant se montre au moment même; mais celui qui dissimule un affront, est prudent.
17 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
Celui qu'anime la vérité, exprime ce qui est juste; et le témoin menteur, ce qui trompe.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
Il en est dont le babil est comme des coups d'épée; mais le parler du sage restaure.
19 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
La parole vraie subsiste éternellement; il n'y a qu'un instant pour le langage du mensonge.
20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
La fraude est dans le cœur de ceux qui machinent le mal; mais la joie est à ceux qui conseillent la paix.
21 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
Les peines n'atteignent jamais le juste; mais les impies ont plénitude de maux.
22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
L'Éternel abhorre les lèvres qui mentent; mais ceux qui pratiquent la vérité, sont ses délices.
23 Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
L'homme prudent cache ce qu'il sait; mais le cœur des insensés proclame sa folie.
24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
La main des diligents commandera; mais la main lâche sera corvéable.
25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
Le chagrin qui est dans le cœur, l'abat; mais une bonne parole le réjouit.
26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
Le juste indique la voie à son prochain; mais la voie des impies les fourvoie.
27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
L'indolent ne chasse pas son gibier; le précieux trésor de l'homme, c'est la diligence.
28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
Sur le sentier de la justice il y a vie, et sur la bonne voie, immortalité.
