Притчи 12
1 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
Ngʼat mohero puonj mar rieko ohero ngʼeyo, to ngʼat ma ok winj puonj ofuwo.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
Ngʼat maber yudo pwoch kuom Jehova Nyasaye, to Jehova Nyasaye kwero ngʼat ma timbene richo.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
Ngʼato ok nyal gerore motegno kuom richo, to ngʼat makare ok nyal pudhi.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
Dhako ma kite longʼo en osimbo mar chwore, to dhako ma timbene richo chalo gi nyamuoda manie choke.
5 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
Chenro mar ngʼat makare nikare, to puonj mar joricho en wuondruok.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
Weche mag joricho opondo karito chwero remo, to wach mar joma kare resogi.
7 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
Joricho osewiti kendo gilal nono, to od ngʼat makare osiko ogurore motegno.
8 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
Ngʼato ipako kaluwore gi riekone, to jogo man-gi paro mobam ichayo.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
Ber bedo dhano adhana, to in gi jatich, moloyo wuondori ni in ngʼato, to ionge chiemo.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
Ngʼat makare chiwo kony ne gik ma jambe dwaro, to timbe mag ngʼwono mag ngʼat marach gin mana gero.
11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
Ngʼat matiyo e puothe biro bedo gi chiemo mogundho, to ngʼat mabayo abaya onge gi rieko.
12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
Joricho dwaro gik moyaki mag jogo mamono, to tiend joma kare kelo mwandu.
13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
Ngʼat marach imako mana gi wuoyone maricho, to ngʼat makare tony ne chandruok.
14 От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
Weche mabeyo mawuok e dho ngʼato miyo obedo gi gik mabeyo, adiera, tich mar lwete kelone konyruok.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
Yor ngʼat mofuwo nenorene ni nikare, to ngʼat makare chiko ite ne puonj.
16 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
Ngʼat mofuwo nyiso mirimbe mapiyo, to ngʼat mariek mwonyo ayany.
17 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
Janeno ma ja-adiera chiwo neno mobidhore, to janeno ma hango wach wacho miriambo.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
Weche mag muomruok chwoyo chuny mana kaka ligangla, to lew ngʼat mariek kelo ngima.
19 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
Dhok ma ja-adiera osiko manyaka chiengʼ, to lep mariambo bedo mana kuom kinde machwok.
20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
Wuond ni e chuny jogo machano timo marach, to mor en mar jogo mohero kwe.
21 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
Onge gima rach manyalo biro ni ngʼat makare; to joricho ni kod thagruok mathoth.
22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
Jehova Nyasaye mon kod dhok mariambo, to omor gi jogo ma jo-adiera.
23 Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
Ngʼat mariek orito ngʼeyone e iye, to chuny joma ofuwo wuoyo ma ok opimo.
24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
Tich matek miyo ngʼato bedo gi duongʼ, to nyawo gikone en tich mar misumba.
25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
Chuny maparore miyo ngʼato bedo mool, to wach mamuol jiwe.
26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
Ngʼat makare dak gi osiepene e yo mowinjore, to yor ngʼat marach terogi kama rach.
27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
Jasamuoyo ok nyal yudo dwarone, to jakinda maratego ongʼeyo ber gige.
28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
Yo makare nitie gi ngima, e yorno nitie ngima mochwere.
