Притчи 12
1 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
Toelthamnaak ak lungnaak ing simnaak ce lungna nawh, zyihtoelnaak ak sawhnaak taw qamsa ing myih hy.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
Thlakdyng ing Bawipa kawzeelnaak hu nawh, theem amak leek ak sai ing Bawipa kawsonaak zaawk kaw.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
Thlanghqing ve seet sainaak ing am cak sak nawh, thlakdyng ang dyih hyn taw cak kaw.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
Khawsak ak leek nu taw a vaa ham boei lumykna awm nawh, chahnaak kawi theem ak saipyi taw a vaa quh ak haawn sak ni.
5 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
Thlakdyng ak khawpoeknaak taw leek nawh, thlakche ak khawpoeknaak taw thailatnaak ni.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
Thlakche ak awi ing thlang thi ang lawng hly qeh nawh, thlakdyng ak awi ingtaw amah loet sak hy.
7 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
Khawsak amak leekkhqi taw khaawngna awm kawm saw qeeng kawm uh, thlakdyng a ipkhui taw ak cakna dyi poe kaw.
8 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
Thlang a cyihtaak amyihna kyihcahna awm kawm saw, kawpoek amak leek thlang taw thlang ing hep kaw.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
Kawpoek saang toen nawh aikawi amak ta ang lakawh, kawpoek neem nawh ikawm amak ta tamnaa taak ve leek ngai hy.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
Thladyng ingtaw a qamsaa ai kawi ce poek nawh, cehlai, thlakqaw am qeennaak ak saang soeih taw thekhanaak ni.
11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
A lo awh bi ak bii thlang ingtaw ai kawi khawzah ta nawh, a naawmnaak ak sui thlang ingtaw cyihnaak am ta hy.
12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
Khawsak amak leekkhqi ing thlakchekhqi a lawk nai unawh, thlakdyngkhqi a zung taw cak poepa hy.
13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
Thlangthawlh taw amah ak awi awh aawk nawh, thlakdyng taw kyinaak awhkawng loet kaw.
14 От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
Thlang am lai thaih ing themleek bee sak nawh, amah a bii phu ing ak tingna pekna awm kaw.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
Thlakqaw ing amah mik huhawh a lam thyym sak hy, cehlai thlakcyi ingtaw thlak awi ngai hy.
16 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
Thlakqaw ing ak kawsonaak pho sak pahoei nawh, thlakcyi ingtaw chah kawi ce thuhphah hy.
17 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
Awihthyym ak kqawn ing ypawmnaak dang sak nawh, amak thyym dyihthingna ak dyi taw thlangthai palat ni.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
Poek kaana awi tinaak ing cimcamyihna thlang sun nawh, thlakcyi ak awi ing thlang qoei sak hy.
19 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
Hui ak thyym taw kumquina cak sakna awm kawm saw, qaai awi kqawn taw kawlhkalh ca ham ni.
20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
Them amak leek ak poekkhqi kawlungawh thailatnaak awm nawh, qoepnaak ak sai khqi hamna taw zeelmangnaak ni.
21 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
Thlakdyng ak khanawh amak leek them ing am pha kawm saw, khawsak amak leekkhqi cetaw amak leek them ingawh bee kawm uh.
22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
Qaai ak kqawn am lai taw Bawipa ing sawh na nawh, ak thyymna ak khawsakhqi taw Bawipa ing ym khqi hy.
23 Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
Thlakcyi ing cyihnaak thuh nawh. Thlakqaw kawlung ingtaw qawnaak dang sak hy.
24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
Thlak meetkhqi kut ing thlang uk kawm saw, thlang thakdamkhqi taw tamnaa bibinaak ing dyt kaw.
25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
Lyynaak kawlung ing thlang patang sak nawh, awih leek ing thlang awmhly sak hy.
26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
Thlakdyng taw a imceng ham hquikungna awm nawh, khawsak amak leekkhqi ing kqeeng-naak pha sak hy.
27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
Thaa ak ngak ing a qamsaa kah saa am keuh hy, cehlai thaa ak meet ing a taak khawh khui awhkaw lo nawh thlang pe hy.
28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
Dyngnaak lamawh hqingnaak awm nawh, ce lamawh thihnaak am awm hy.
