Притчи 11
1 Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
Yalghan taraza Perwerdigargha yirginchliktur; Adil jing téshi Uni xursen qilar.
2 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
Tekebburluq bilen birge shermendichilik egiship kéler; Lékin danaliq kichik péillargha hemrah bolar.
3 Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
Toghrilarning semimiyliki özini yétekler; Lékin kazzaplarning egriliki özini weyran qilar.
4 В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.
Xudaning ghezep künide mal-dunyaning paydisi bolmas; Lékin heqqaniyet ademni ölümdin qutquzar.
5 Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
Kamil ademning heqqaniyliqi özini tüz yolgha bashlar; Yaman adem öz yamanliqidin yiqilar.
6 Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.
Durus ademlerning heqqaniyliqi özlirini qutquzar; Lékin kazzaplar öz hiyle-neyringidin tutular.
7 Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.
Rezil adem ölse, uning ümidi yoqqa chiqar; Gunahkarning ümidi axiri quruq qalar.
8 Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.
Heqqaniy adem qiyinchiliqtin xaliy qilinar; Rezil adem uning ornigha tutular.
9 Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.
Munapiqlar öz aghzi bilen yéqinini buzar; Lékin heqqaniylar bilimi bilen qutquzular.
10 Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.
Heqqaniy adem ronaq tapsa, sheher xush bolar; Rezil adem halak bolsa, xelq tentene qilar.
11 Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.
Toghrilarning beriket tileshliri bilen sheher gülliner; Lékin rezillerning tili bilen weyran bolar.
12 Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.
Öz yéqinini sökidighan kishi — eqilsizdur; Emma yorutulghan adem aghzini yighar.
13 Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
Gep toshughuchi mexpiyetlerni ashkarilar; Sadiq adem amanetke xiyanet qilmas.
14 Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.
Yolyoruq kem bolsa, el-yurt yiqilar; Ulugh bir meslihetchi bolsa, el nijat tapar.
15 Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.
Yatqa borun bolghan kishi ziyan tartmay qalmas; Qol bériship képil bolushni yaman körgen kishining quliqi tinch bolar.
16 Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.
Shapaetlik ayal izzet-hörmetni qoldin bermes; Zorawanlar bayliqni qoldin bermes.
17 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.
Rehimdil öz-özige bext yaritar; Rehimsiz öz ténini aghritar.
18 Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.
Yaman ademlerning alghan ish heqqi ularni aldar, beriketsiz bolar; Emma heqqaniyet térighuchi adem emeliy in’am alar.
19 Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.
Heqqaniyet ademge hayatliq tapquzar; Yamanliqni közlep yüridighan kishi ölümge yüz tutar.
20 Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,
Niyiti buzuq kishi Perwerdigargha yirginchliktur; Emma yoli diyanetlik kishiler uning xursenlikidur.
21 Даже ръка с ръка да се съедини пак нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.
Qol tutushup birleshsimu, yamanlar jazagha tartilmay qalmas; Lékin heqqaniylarning nesli nijat tapar.
22 Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
Chirayliq emma tétiqsiz xotun, Choshqining tumshuqigha altun halqa salghandektur.
23 Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.
Heqqaniylarning arzusi peqet yaxshi méwe élip kéler; Yamanlarning kütkini ghezep-neprettur.
24 Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,
Biraw merdlerche tarqatsimu, gülliner; Yene biraw bérishke tégishlikini ayisimu, peqet namratlishar.
25 Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.
Merd adem etliner; Bashqilarni sugharghuchi özimu sughirilar.
26 Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.
Ashliqni satmay bésiwalghan kishi elning lenitige uchraydu; Lékin ashliqni sétip bergüchige beriket tiliner.
27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.
Yaxshiliqni izdep intilgen adem shapaet tapar; Yamanliqni izdigen adem özi yamanliq körer.
28 Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.
Öz mal-duniyasigha tayan’ghuchi yiqilar; Heqqaniy kishi yopurmaqtek kökirer.
29 Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
Öz öyige azarchiliq salghan kishi shamalgha miras bolar; Eqilsiz adem aqilanining quli bolup qalar.
30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.
Heqqaniyning béridighan méwisi «hayatliq derixi»dur; Dana kishi köngüllerni [hayatliqqa] mayil qilar.
31 Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!
Qaranglar, heqqaniy adem bu dunyada [sewenliki üchün] bedel töligen yerde, Reziller bilen gunahkarlarning aqiwiti qandaq bolar?
