Притчи 11
1 Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
Обма́нливі ша́льки — оги́да для Господа, а повна вага́ — це Його уподо́ба.
2 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
Прийде пишність, та при́йде і га́ньба, а з суми́рними — мудрість.
3 Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
Невинність простосердих веде їх, а лука́вство зрадли́вих — їх вигубить.
4 В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.
Не поможе багатство в день гніву, а справедливість від смерти визво́лює.
5 Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
Справедливість невинного дорогу йому випросто́вує, безбожний же падає через безбожність свою́.
6 Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.
Справедливість прямих їх рятує, а зрадливі захо́плені будуть своєю захла́нністю.
7 Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.
При смерті люди́ни безбожної гине надія, зникає чека́ння люди́ни нікче́мної.
8 Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.
Виривається праведний з у́тиску, і замість нього безбожний іде.
9 Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.
Свого ближнього нищить лукавий уста́ми, а знання́м визволя́ються праведні.
10 Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.
Добром праведних місто радіє, а як гинуть безбожні — співає.
11 Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.
Благословенням че́сних підно́ситься місто, а уста́ми безбожних руйну́ється.
12 Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.
Хто пого́рджує ближнім своїм, той позба́влений розуму, а розумна люди́на мовчить.
13 Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
Виявляє обмо́вник таємне, вірнодухий же справу ховає.
14 Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.
Народ падає з бра́ку розумного про́воду, при числе́нності ж ра́дників спасі́ння буває.
15 Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.
Зле робить, як хто за чужого пору́чується, хто ж пору́ку ненавидить, той безпечний.
16 Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.
Жінка чесно́тна ося́гує слави, і пильні багатства здобу́дуть.
17 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.
Люди́на ласка́ва душі своїй чинить добро́, а жорстока замучує тіло своє.
18 Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.
Чинить діло безва́ртне безбожний, хто ж праведність сіє — заплату правдиву оде́ржує.
19 Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.
Отак праведність є на життя, хто ж жене́ться за злом, той до смерти зближа́ється.
20 Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,
Серцем лукаві — оги́да для Господа, а хто в неповинності ходить — Його уподо́ба.
21 Даже ръка с ръка да се съедини пак нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.
Ручаюсь: не бу́де невинним лихий, а наща́док правдивих захований буде.
22 Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
Золотая сере́жка в свині на ніздрі́ — це жінка гарна, позба́влена розуму.
23 Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.
Жада́ння у праведних — тільки добро, надія безбожних — то гнів.
24 Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,
Дехто щедро дає, та ще додається йому, а дехто ховає над міру, та тільки бідні́є.
25 Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.
Душа, яка благословля́є, наси́чена буде, а хто по́їть інших, — напо́єний буде і він.
26 Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.
Хто задержує збіжжя, того проклинає наро́д, хто ж поживу випро́дує, тому благослове́ння на голову.
27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.
Хто прагне добра, той шукає вподо́бання, хто ж лихого жадає, то й при́йде на нього воно.
28 Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.
Хто надію кладе на багатство своє, той впаде́, а праведники зелені́ють, як листя.
29 Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
Хто не́ряд уносить до дому свого, той вітер пося́де, а дурноголо́вий розумному стане рабом.
30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.
Плід праведного — дерево життя, і мудрий життя набуває.
31 Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!
Коли праведний ось надолу́жується на землі, то тим більше безбожний та грішний!
