Притчи 11
1 Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
Tiva am’ Iehovà ty fandanjàñe vìlañe, fe no’e ty vato to.
2 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
Ie avy ty firengeañe, pok’eo ka ty hasalarañe; fe mpiamo mpirekeo ty hihitse.
3 Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
Miaolo o vantañeo ty havañona’e, fe mampianto i lahiaga ty fikelokeloha’e.
4 В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.
Tsy vente’e añ’andron-kankàñe ty vara, fe mamotsotse an-kavilasy ty havantañañe.
5 Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
Mampahity ty lala’ o malio tahiñeo ty havantaña’e, fe mikorovok’ ami’ty haratia’e o lo-tserekeo.
6 Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.
Mañaha ty vañoñe i havantaña’ey, fe hamahotse o piaroteñeo ty fatiti’iareo.
7 Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.
Ie mate ty lo-tsereke, momoke o fañiria’eo, vaho voroke ty fitamà’ i tsy mahitiy.
8 Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.
Votsorañe amy falovilovia’ey ty vantañe, le mb’eo handimbe aze ty lo-tsereke.
9 Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.
Mijoy ty rañe’e am-bava’e ty tsi-aman-Kàke, fe hilala ty mañaha o vañoñeo.
10 Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.
Ie miraorao o vantañeo, mirebeke ty rova; ie momoke ty lo-tsereke, inay ty firiñariñan-kobaiñe.
11 Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.
Mionjoñe ty rova tatae’ o vañoñeo, fe rotsahe’ ty vava’ o lo-tserekeo.
12 Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.
Po-hilala ty maniva ondaty, fe mianjiñe t’indaty mahilala.
13 Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
Mb’eo mb’eo i mpitolom-bolañey mampiborake ty nitangogoeñe, fe mahakafi-draha ty migahiñe.
14 Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.
Ie po-panoroañe, mihotrake o borizañeo, fe fandreketañe t’ie mitolom-pisafiry.
15 Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.
Toe hisotry ty miantoke songon’ ambahiny, fe soa fiaro ty malai-mañoho-pitàñe.
16 Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.
Asieñe ty rakemba matarike, vaho manontom-bara ty fanalolahy.
17 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.
Mañasoa ty tro’e t’indaty matarike, fe mijoy ty vata’e ty mpampisoañe.
18 Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.
Mikarama hakoahañe ty lo-tsereke, fe ho soa tambe ty mitongy havantañañe.
19 Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.
Ho veloñe ty mifahatse an-kavañonañe, fe hihomake ty mañean-karatiañe.
20 Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,
Tiva am’ Iehovà ty mengok’ an-troke, fe ifalea’e ty mañavelo an-kahiti’e.
21 Даже ръка с ръка да се съедини пак нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.
Tsy mikalafo te tsy ho po-lafa ty lo-tsereke, fe ho haha ty tiri’ o vantañeo.
22 Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
Hoe bange volamena ami’ty oron-dambo ty ampela montramontra tsy mahalie-batañe.
23 Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.
Ty hasoa avao ty fisalala’ o vañoñeo; fe haviñerañe ty fitamà’ i lahiaga.
24 Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,
Eo ty fampiparaitahañe mbe mampitombo avao; eo ty matity ami’ty mañeva, f’ie ho rarake.
25 Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.
Hiraorao t’indaty matarike, vaho ho tondrahañe ka ty manondrake.
26 Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.
Honjire’ ondatio ty matity ampemba, fe fitahiañe ty ho añambone’ i mandetak’ azey.
27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.
Osiheñe ty mitsoe-kasoa, fe ami’ty mipay haratiañe, izay ty ho zoe’e.
28 Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.
Hihotrake ty miato vara, fe handrevake hoe ravets-atae maindoñe o vantañeo.
29 Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
Handova tioke ty mpanolo-tsotry añ’anjomba’e, le hitoroñe ty mahihi-troke ty dagola.
30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.
Hataen-kaveloñe ty vokare’ o vantañeo, vaho mpandrekets’arofo ty mahihitse.
31 Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!
Kanao ho tambezeñe an-tane atoy o vantañeo, àntsake ty tsereheñe naho o piaroteñeo.
