Притчи 11
1 Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
[Statera dolosa abominatio est apud Dominum, et pondus æquum voluntas ejus.
2 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
Ubi fuerit superbia, ibi erit et contumelia; ubi autem est humilitas, ibi et sapientia.
3 Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
Simplicitas justorum diriget eos, et supplantatio perversorum vastabit illos.
4 В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.
Non proderunt divitiæ in die ultionis; justitia autem liberabit a morte.
5 Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
Justitia simplicis diriget viam ejus, et in impietate sua corruet impius.
6 Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.
Justitia rectorum liberabit eos, et in insidiis suis capientur iniqui.
7 Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.
Mortuo homine impio, nulla erit ultra spes, et exspectatio sollicitorum peribit.
8 Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.
Justus de angustia liberatus est, et tradetur impius pro eo.]
9 Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.
[Simulator ore decipit amicum suum; justi autem liberabuntur scientia.
10 Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.
In bonis justorum exsultabit civitas, et in perditione impiorum erit laudatio.
11 Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.
Benedictione justorum exaltabitur civitas, et ore impiorum subvertetur.
12 Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.
Qui despicit amicum suum indigens corde est; vir autem prudens tacebit.
13 Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
Qui ambulat fraudulenter, revelat arcana; qui autem fidelis est animi, celat amici commissum.
14 Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.
Ubi non est gubernator, populus corruet; salus autem, ubi multa consilia.
15 Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.
Affligetur malo qui fidem facit pro extraneo; qui autem cavet laqueos securus erit.
16 Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.
Mulier gratiosa inveniet gloriam, et robusti habebunt divitias.]
17 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.
[Benefacit animæ suæ vir misericors; qui autem crudelis est, etiam propinquos abjicit.
18 Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.
Impius facit opus instabile, seminanti autem justitiam merces fidelis.
19 Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.
Clementia præparat vitam, et sectatio malorum mortem.
20 Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,
Abominabile Domino cor pravum, et voluntas ejus in iis qui simpliciter ambulant.
21 Даже ръка с ръка да се съедини пак нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.
Manus in manu non erit innocens malus; semen autem justorum salvabitur.
22 Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
Circulus aureus in naribus suis, mulier pulchra et fatua.
23 Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.
Desiderium justorum omne bonum est; præstolatio impiorum furor.
24 Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,
Alii dividunt propria, et ditiores fiunt; alii rapiunt non sua, et semper in egestate sunt.
25 Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.
Anima quæ benedicit impinguabitur, et qui inebriat, ipse quoque inebriabitur.
26 Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.
Qui abscondit frumenta maledicetur in populis; benedictio autem super caput vendentium.
27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.
Bene consurgit diluculo qui quærit bona; qui autem investigator malorum est, opprimetur ab eis.
28 Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.
Qui confidit in divitiis suis corruet: justi autem quasi virens folium germinabunt.
29 Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
Qui conturbat domum suam possidebit ventos, et qui stultus est serviet sapienti.
30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.
Fructus justi lignum vitæ, et qui suscipit animas sapiens est.
31 Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!
Si justus in terra recipit, quanto magis impius et peccator!]
