Притчи 11
1 Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
Yon fo balans se abominasyon a SENYÈ a; men yon pwa ki jis se plezi Li.
2 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
Lè ògèy vin monte, dezonè vin swiv; men avèk moun enb lan, se sajès.
3 Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
Entegrite a moun dwat la va gide yo; men koripsyon a sila ki fè konplo a va detwi yo.
4 В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.
Richès pa gen avantaj nan jou jijman an; men ladwati va delivre moun soti nan lanmò.
5 Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
Ladwati a sila ki san tò a va fè wout li vin swa; men mechan an va tonbe akoz pwòp inikite pa Li.
6 Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.
Ladwati a moun dwat yo va delivre yo; men moun trèt yo va kenbe pa pwòp vorasite yo.
7 Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.
Lè yon nonm mechan mouri, sa li anvizaje a mouri avè l.
8 Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.
Moun dwat la va delivre soti nan twoub; men mechan an va pran plas li.
9 Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.
Avèk bouch li, moun san Bondye a detwi vwazen li; men ak konesans, moun dwat yo va delivre.
10 Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.
Lè sa ale byen ak moun dwat yo, vil la fè rejwisans; e lè mechan yo peri, gen gwo kri lajwa.
11 Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.
Avèk benediksyon a moun dwat yo, yon vil vin leve wo; men avèk bouch a mechan yo, li vin chire nèt.
12 Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.
Sila ki meprize vwazen li an, manke bon tèt; men yon nonm ak bon konprann pa pale menm.
13 Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
Sila ki mache toupatou tankou rapòte, revele sekrè yo; men sila ki dign de konfyans sere yon bagay.
14 Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.
Kote ki pa gen gid, moun yo tonbe; men ak anpil konseye, gen viktwa.
15 Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.
Sila ki se garanti pou yon moun li pa konnen, va vrèman soufri pou sa a; men sila ki rayi vin yon garanti va asire.
16 Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.
Yon fanm ak gras twouve onè; e mesye san prensip yo twouve richès.
17 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.
Yon nonm ki fè gras fè byen pou pwòp tèt li; men yon nonm mechan fè tèt li mal.
18 Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.
Mechan an ranmase salè li nan koken; men sila ki simen ladwati a, va twouve vrè rekonpans lan.
19 Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.
Sila ki fidèl nan ladwati a va jwenn lavi, e sila ki pouswiv mal la va jwenn pwòp lanmò pa li.
20 Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,
Sila ki pèvès nan kè yo abominab a SENYÈ a; men sila ki san tò nan chemen yo, se plezi Li.
21 Даже ръка с ръка да се съедини пак нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.
Anverite, moun mechan an p ap chape anba pinisyon; men desandan a moun dwat yo va delivre.
22 Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
Tankou yon bag fèt an lò nan nen a kochon, se konsa yon bèl fanm ki manke bon sans.
23 Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.
Dezi a moun dwat la se sèlman sa ki bon; men dezi a mechan an mennen jijman.
24 Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,
Gen yon moun ki separe bay; malgre sa li vin ogmante plis. Genyen ki refize bay sa ke li dwe, e sa fè l vin manke.
25 Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.
Sila ki bay ak bon kè a va pwospere; sila ki bay dlo a va jwenn dlo kont pou tèt li.
26 Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.
Sila ki refize bay manje sereyal la, va modi pa pèp la; men benediksyon va tonbe sou sila ki vann li an.
27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.
Sila ki chache sa ki bon an, chache favè Bondye; men sila ki chache mal la, se mal la k ap vin jwenn li.
28 Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.
Sila ki mete konfyans nan richès li va vin tonbe; men moun dwat la va grandi tankou fèy vèt sou pyebwa.
29 Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
Sila ki mennen twoub lakay li va eritye van; e san konprann nan va vin sèvitè a sila ki gen kè saj la.
30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.
Fwi ladwati a se yon pyebwa lavi, e sila ki saj va sove nanm yo.
31 Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!
Si moun dwat yo twouve rekonpans yo sou latè, konbyen anplis pou mechan an avèk pechè a!
