Притчи 11
1 Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
A gileful balaunce is abhominacioun anentis God; and an euene weiyte is his wille.
2 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
Where pride is, there also dispising schal be; but where meeknesse is, there also is wisdom.
3 Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
The simplenesse of iust men schal dresse hem; and the disseyuyng of weiward men schal destrie hem.
4 В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.
Richessis schulen not profite in the dai of veniaunce; but riytfulnesse schal delyuere fro deth.
5 Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
The riytfulnesse of a simple man schal dresse his weie; and a wickid man schal falle in his wickidnesse.
6 Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.
The riytfulnesse of riytful men schal delyuere hem; and wickid men schulen be takun in her aspiyngis.
7 Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.
Whanne a wickid man is deed, noon hope schal be ferther; and abidyng of bisy men schal perische.
8 Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.
A iust man is delyuered from angwisch; and a wickid man schal be youun for hym.
9 Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.
A feynere bi mouth disseyueth his freend; but iust men schulen be deliuered bi kunnyng.
10 Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.
A citee schal be enhaunsid in the goodis of iust men; and preysyng schal be in the perdicioun of wickid men.
11 Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.
A citee schal be enhaunsid bi blessing of iust men; and it schal be distried bi the mouth of wickid men.
12 Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.
He that dispisith his freend, is nedi in herte; but a prudent man schal be stille.
13 Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
He that goith gilefuli, schewith priuetees; but he that is feithful, helith the priuetee of a freend.
14 Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.
Where a gouernour is not, the puple schal falle; but helthe `of the puple is, where ben many counsels.
15 Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.
He that makith feith for a straunger, schal be turmentid with yuel; but he that eschewith snaris, schal be sikur.
16 Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.
A graciouse womman schal fynde glorie; and stronge men schulen haue richessis.
17 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.
A merciful man doith wel to his soule; but he that is cruel, castith awei, yhe, kynnesmen.
18 Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.
A wickid man makith vnstable werk; but feithful mede is to hym, that sowith riytfulnesse.
19 Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.
Merci schal make redi lijf; and the suyng of yuels `schal make redi deth.
20 Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,
A schrewid herte is abhomynable to the Lord; and his wille is in hem, that goen symply.
21 Даже ръка с ръка да се съедини пак нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.
Thouy hond be in the hond, an yuel man schal not be innocent; but the seed of iust men schal be sauyd.
22 Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
A goldun `sercle, ether ryng, in the `nose thrillis of a sowe, a womman fair and fool.
23 Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.
The desir of iust men is al good; abiding of wickid men is woodnesse.
24 Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,
Sum men departen her owne thingis, and ben maad richere; other men rauyschen thingis, that ben not hern, and ben euere in nedynesse.
25 Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.
A soule that blessith, schal be maad fat; and he that fillith, schal be fillid also.
26 Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.
He that hidith wheete `in tyme, schal be cursid among the puplis; but blessyng schal come on the heed of silleris.
27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.
Wel he risith eerli, that sekith good thingis; but he that is a serchere of yuels, schal be oppressid of tho.
28 Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.
He that tristith in hise richessis, schal falle; but iust men schulen buriowne as a greene leef.
29 Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
He that disturblith his hows, schal haue wyndis in possessioun; and he that is a fool, schal serue a wijs man.
30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.
The fruyt of a riytful man is the tre of lijf; and he that takith soulis, is a wijs man.
31 Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!
If a iust man receyueth in erthe, how miche more an vnfeithful man, and synnere.
