Притчи 11
1 Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
| الْمِيزَانُ الْمَغْشُوشُ رِجْسٌ لَدَى الرَّبِّ، وَالْمِكْيَالُ الْوَافِي يَحُوزُ رِضَاهُ. | ١ |
2 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
| حِينَمَا تُقْبِلُ الْكِبْرِيَاءُ يُقْبِلُ مَعَهَا الْهَوَانُ، أَمَّا الْحِكْمَةُ فَتَأْتِي مَعَ الْمُتَوَاضِعِينَ. | ٢ |
3 Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
| كَمَالُ الْمُسْتَقِيمِينَ يَهْدِيهِمْ، وَاعْوِجَاجُ الْغَادِرِينَ يُدَمِّرُهُمْ. | ٣ |
4 В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.
| لَا يُجْدِي الْغِنَى فِي يَوْمِ قَضَاءِ الرَّبِّ، أَمَّا الْبِرُّ فَيُنَجِّي مِنَ الْمَوْتِ. | ٤ |
5 Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
| بِرُّ الْكَامِلِ يُقَوِّمُ طَرِيقَهُ، أَمَّا الشِّرِّيرُ فَيَسْقُطُ فِي حُفْرَةِ شَرِّهِ. | ٥ |
6 Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.
| بِرُّ الْمُسْتَقِيمِ يُنَجِّيهِ، وَالْغَادِرُونَ يُؤْخَذُونَ بِفُجُورِهِمْ. | ٦ |
7 Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.
| إِذَا مَاتَ الشِّرِّيرُ يَفْنَى رَجَاؤُهُ، وَأَمَلُ الأَثَمَةِ يَبِيدُ. | ٧ |
8 Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.
| الصِّدِّيقُ يَنْجُو مِنَ الضِّيقِ، وَفِي مَكَانِهِ يَحِلُّ الشِّرِّيرُ. | ٨ |
9 Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.
| يُدَمِّرُ الْمُنَافِقُ صَاحِبَهُ بِأَقْوَالِهِ، وَيَنْجُو الصِّدِّيقُ بِالْمَعْرِفَةِ. | ٩ |
10 Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.
| تَتَهَلَّلُ الْمَدِينَةُ لِفَلاحِ الأَبْرَارِ، وَيَشِيعُ هُتَافُ الْبَهْجَةِ لَدَى مَوْتِ الأَشْرَارِ. | ١٠ |
11 Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.
| بِبَرَكَةِ الْمُسْتَقِيمِينَ تَتَعَظَّمُ الْمَدِينَةُ، وَتُهْدَمُ بِسَبَبِ أَقْوَالِ الأَشْرَارِ. | ١١ |
12 Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.
| مَنْ يَحْتَقِرُ جَارَهُ يَفْتَقِرُ إِلَى الإِدْرَاكِ السَّلِيمِ، وَذُو الْفِطْنَةِ يَعْتَصِمُ بِالصَّمْتِ. | ١٢ |
13 Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
| الْوَاشِي يُفْشِي السِّرَّ، وَالأَمِينُ النَّفْسِ يَكْتُمُهُ. | ١٣ |
14 Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.
| يَسْقُطُ الشَّعْبُ حَيْثُ تَنْعَدِمُ الْهِدَايَةُ، وَبِكَثْرَةِ الْمُشِيرِينَ يَتَحَقَّقُ الْخَلاصُ. | ١٤ |
15 Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.
| مَنْ يَضْمَنُ الْغَرِيبَ يَتَعَرَّضُ لأَشَدِّ الأَذَى، وَمَنْ يَمْقُتُ الضَّامِنِينَ بِصَفْقِ الأَيْدِي يَطْمَئِنُّ. | ١٥ |
16 Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.
| الْمَرْأَةُ الرَّقِيقَةُ الْقَلْبِ تَحْظَى بِالْكَرَامَةِ، وَالْعُنَفَاءُ لَا يَحْصُلُونَ إِلّا عَلَى الْغِنَى. | ١٦ |
17 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.
| الرَّحِيمُ يُحْسِنُ إِلَى نَفْسِهِ، وَالْقَاسِي يُؤْذِي ذَاتَهُ. | ١٧ |
18 Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.
| الشِّرِّيرُ يَكْسَبُ أُجْرَةَ غِشٍّ زَائِلَةً، أَمَّا زَارِعُ الْبِرِّ فَلَهُ ثَوَابٌ أَكِيدٌ دَائِمٌ. | ١٨ |
19 Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.
| الْمُتَشَبِّثُ بِالْبِرِّ يَحْيَا، وَمَنْ يَتْبَعُ الشَّرَّ يَمُوتُ. | ١٩ |
20 Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,
| ذَوُو الْقُلُوبِ الْمُعْوَجَّةِ رِجْسٌ لَدَى الرَّبِّ، وَبِذَوِي السِّيرَةِ الْمُسْتَقِيمَةِ مَرْضَاتُهُ. | ٢٠ |
21 Даже ръка с ръка да се съедини пак нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.
| الشِّرِّيرُ لَا يُفْلِتُ حَتْماً مِنَ الْعِقَابِ، أَمَّا ذُرِّيَّةُ الصِّدِّيقِينَ فَتَنْجُو. | ٢١ |
22 Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
| الْمَرْأَةُ الْجَمِيلَةُ الْمُجَرَّدَةُ مِنَ الْحِكْمَةِ كَخِزَامَةٍ مِنْ ذَهَبٍ فِي أَنْفِ خِنْزِيرَةٍ. | ٢٢ |
23 Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.
| بُغْيَةُ الصِّدِّيقِينَ الْخَيْرُ فَقَطْ، أَمَّا تَوَقُّعَاتُ الشِّرِّيرِ فَهِيَ فِي الْغَضَبِ. | ٢٣ |
24 Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,
| قَدْ يَسْخُو الْمَرْءُ بِمَا عِنْدَهُ فَيَزْدَادُ غِنىً وَيَبْخَلُ آخَرُ بِمَا عَلَيْهِ أَنْ يَسْخُوَ بِهِ فَيَفْتَقِرُ. | ٢٤ |
25 Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.
| النَّفْسُ السَّخِيَّةُ تَزْدَادُ ثَرَاءً، وَالْمُرْوِي يُرْوَى أَيْضاً. | ٢٥ |
26 Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.
| يَلْعَنُ الشَّعْبُ مُحْتَكِرَ الْحِنْطَةِ، وَتَحُلُّ الْبَرَكَةُ عَلَى رَأْسِ مَنْ يَبِيعُهَا. | ٢٦ |
27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.
| مَنْ يَسْعَى فِي الْخَيْرِ، يَلْتَمِسُ الرِّضَى، وَمَنْ يَنْشُدُ الشَّرَّ يُقْبِلُ إِلَيْهِ. | ٢٧ |
28 Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.
| مَنْ يَتَّكِلُ عَلَى غِنَاهُ يَسْقُطُ، أَمَّا الصِّدِّيقُونَ فَيَزْهُونَ كَأَوْرَاقِ الشَّجَرِ الْخَضْرَاءِ. | ٢٨ |
29 Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
| مَنْ يُكَدِّرُ حَيَاةَ أَهْلِ بَيْتِهِ يَرِثُ الرِّيحَ، وَيُصْبِحُ الأَحْمَقُ خَادِماً لِلْحَكِيمِ. | ٢٩ |
30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.
| ثَمَرُ الصِّدِّيقِ شَجَرَةُ حَيَاةٍ، وَرَابِحُ النُّفُوسِ حَكِيمٌ. | ٣٠ |
31 Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!
| إِنْ كَانَ الصِّدِّيقُ يُجَازَى عَلَى الأَرْضِ، فَكَمْ بِالْحَرِيِّ يَكُونُ جَزَاءُ الشِّرِّيرِ وَالْخَاطِئِ. | ٣١ |
