< Притчи 10 >
1 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
Maahmaahyadii Sulaymaan. Wiilka caqliga lahu aabbihiisuu ka farxiyaa, Laakiinse wiilka nacaska ahu waa u caloolxumo hooyadiis.
2 Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
Qasnadaha sharnimadu faa'iido ma leh, Laakiinse xaqnimada ayaa dhimasho kaa samatabbixisa.
3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
Kii xaq ah naftiisu inay gaajooto Rabbigu u oggolaan maayo, Laakiinse doonista kuwa sharka leh ayuu ridaa.
4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
Kii gacan caajis ah lahu wuu caydhoobaa, Laakiinse kuwa dadaala gacantoodu hodan bay ka dhigtaa.
5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
Kii guga wax soo urursadaa waa wiil caqli leh, Laakiinse kii wakhtiga beergooyska seexdaa waa wiil ceeb sameeya.
6 Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
Barako waxay saaran tahay kan xaqa ah madaxiisa, Laakiinse kuwa sharka leh afkooda dulmi baa qariya.
7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
Kan xaqa ah xusuustiisu barako bay leedahay, Laakiinse kuwa sharka leh magacoodu waa qudhmi doonaa.
8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
Kii qalbiga caqli ku lahu amarro buu aqbalaa, Laakiinse kan bushimaha ka nacaska ahu afgembi buu u dhacaa.
9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
Kii qummanaan ku socdaa ammaan buu ku socdaa; Laakiinse kii jidadkiisa qalqalloociya waa la ogaan doonaa.
10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
Kii indhaha ku baaqaa murug buu keenaa. Laakiinse kan bushimaha ka nacaska ahu afgembi buu u dhacaa.
11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
Ninkii xaq ah afkiisu waa il nololeed, Laakiinse kuwa sharka leh afkooda dulmi baa qariya.
12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
Necbaantu waxay kicisaa isqabashada, Laakiinse jacaylku xadgudubyada oo dhan buu qariyaa.
13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
Kii waxgarasho leh bushimihiisa waxaa laga helaa xigmad, Laakiinse ushu waxay u taal kan garaadka daran dhabarkiisa.
14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
Dadkii caqli lahu waxay kaydsadaan aqoon, Laakiinse nacaska afkiisu waa baabba' dhow.
15 Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
Ninkii hodan ah maalkiisu waa u magaalo xoog leh, Laakiinse masaakiinta caydhnimadoodu waa u baabba'.
16 Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
Kuwa xaqa ah hawshoodu waxay u waddaa nolol, Laakiinse waxa kan sharka leh u kordhaa, dembi bay u sii kexeeyaan.
17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
Kii edbinta xajistaa wuxuu ku socdaa jidka nolosha, Laakiinse kii canaanta diidaa wuu qaldamaa.
18 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
Kii necbaanta qariyaa wuxuu leeyahay bushimo been badan, Oo kii xanta ku hadlaana waa nacas.
19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Hadal badan dembi lagama waayo, Laakiinse kii bushimihiisa ceshaa caqli buu leeyahay.
20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
Kii xaq ah carrabkiisu waa sida lacag la doortay, Laakiinse kuwa sharka leh qalbigoodu waa qiimo yar yahay.
21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
Kii xaq ah bushimahiisu waxay masruufaan kuwa badan, Laakiinse nacasyadu waxgarashola'aantooda ayay u dhintaan.
22 Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
Rabbiga barakadiisu hodan bay kaa dhigtaa, Oo isna caloolxumo kuma daro.
23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
Nacasku inuu xumaan sameeyo waa u sidii cayaareed, Laakiinse ninka garaadka lahu xigmad buu leeyahay.
24 Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
Kii shar leh wuxuu ka cabsado ayaa ku soo dul degi doona, Laakiinse kuwa xaqa ah waxay doonayaan waa la siin doonaa.
25 Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
Markii dabaysha cirwareenta ahu dhaafto, ka sharka leh mar dambe la arki maayo, Laakiinse kii xaq ahu waa aasaas weligiis waaraya.
26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
Khalku siduu ilkaha u yahay, iyo sida qiiqu indhaha u yahay, Ayaa kan caajiska ahu u yahay kuwa isaga dirta.
27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
Rabbiga ka cabsashadiisu cimrigay dheeraysaa, Laakiinse kuwa sharka leh cimrigoodu waa soo gaaban doonaa.
28 Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
Kuwa xaqa ah rajadoodu waa farxad, Laakiinse kuwa sharka leh filashadoodu way baabbi'i doontaa.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
Rabbiga jidkiisu waa u qalcad kuwa qumman; Laakiinse xumaanfalayaasha waa u baabba'.
30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
Kan xaqa ah weligiis la dhaqaajin maayo, Laakiinse kuwa sharka lahu dhulka ma fadhiyi doonaan.
31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
Kan xaqa ah afkiisa waxaa ka soo baxda xigmad, Laakiinse carrabkii qalloocan waa la gooyn doonaa.
32 Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.
Kan xaqa ah bushimahiisu waxay yaqaaniin waxa la aqbali karo, Laakiinse kan sharka leh afkiisu qallooc buu ku hadlaa.