Притчи 10
1 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
Fakkeenyawwan Solomoon: Ilmi ogeessi abbaa isaa gammachiisa; ilmi gowwaan garuu haadha isaa gaddisiisa.
2 Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
Qabeenyi karaa hamaadhaan horatan gatii hin qabu; qajeelummaan garuu duʼa jalaa nama baasa.
3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
Waaqayyo akka warri qajeelaan beelaʼan hin eeyyamu; hawwii jalʼootaa garuu ni busheessa.
4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
Harki hojii hin hojjenne nama hiyyoomsa; harki jabaatee hojii hojjetu garuu nama sooromsa.
5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
Namni yeroo bonaa midhaan walitti qabatu ilma ogeessa; kan yeroo midhaan galfamutti rafu immoo ilma nama qaanessuu dha.
6 Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
Eebbi mataa qajeeltotaatti gonfoo kaaʼa; afaan hamootaa irra garuu jeequmsatu lolaʼa.
7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
Yaadannoon nama qajeelaa eebba taʼa; maqaan nama hamaa garuu lafa irraa bada.
8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
Namni garaa isaatti ogeessa taʼe ajaja fudhata; gowwaan oduu baayʼisu garuu ni bada.
9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
Namni amanamaan sodaa malee deema; kan karaa isaa jalʼisu garuu ni saaxilama.
10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
Namni ija hamminaatiin waa namaan jedhu rakkoo uuma; gowwaan oduu baayʼisu garuu ni bada.
11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
Afaan nama qajeelaa burqaa jireenyaa ti; afaan hamootaa irra garuu jeequmsatu lolaʼa.
12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
Jibbi lola kakaasa; jaalalli garuu balleessaa hunda haguuga.
13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
Ogummaan hidhii nama waa hubatuu irratti argamti; uleen immoo dirra nama hubannaa hin qabnee irra buʼa.
14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
Namoonni ogeeyyiin beekumsa kuufatu; afaan gowwaa garuu badiisa waama.
15 Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
Qabeenyi sooreyyii isaaniif magaalaa daʼoo qabduu dha; hiyyummaan garuu badiisa hiyyeeyyii ti.
16 Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
Mindaan qajeeltotaa jireenya; galiin hamootaa garuu cubbuu fi duʼa.
17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
Namni gorsa fudhatu karaa jireenyaa irra deema; namni adaba didu kam iyyuu garuu warra kaan karaa irraa jalʼisa.
18 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
Namni hidhii sobuun jibba dhokfatu, kan maqaa namaa balleessus gowwaa dha.
19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Yoo dubbiin baayʼatu, cubbuun keessaa hin dhabamu; namni arraba isaa eeggatu garuu ogeessa.
20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
Arrabni nama qajeelaa meetii filatamaa dha; garaan nama hamaa garuu faayidaa xinnoo qaba.
21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
Arrabni nama qajeelaa nama hedduu soora; gowwoonni garuu hubannaa dhabiisaan duʼu.
22 Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
Eebbi Waaqayyoo nama sooromsa; inni rakkina tokko illee itti hin dabalu.
23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
Gowwaan amala hamaadhaan gammachuu argata; namni waa hubatu garuu ogummaatti gammada.
24 Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
Wanni namni hamaan sodaatu isumatti dhufa; hawwiin nama qajeelaa immoo ni guutamaaf.
25 Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
Yeroo bubbeen hamaan bubbisu namoonni hamoon ni badu; qajeeltonni garuu bara baraan jabaatanii jiraatu.
26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
Akkuma wanni dhangaggaaʼaan ilkaan miidhee, aarris ija miidhu sana namni dhibaaʼaan warra isa ergatu miidha.
27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
Waaqayyoon sodaachuun bara jireenya namaa dheeressa; umuriin nama hamaa garuu ni gabaabbata.
28 Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
Abdiin nama qajeelaa gammachuu taʼa; wanni namni hamaan eeggatu garuu ni bada.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
Karaan Waaqayyoo nama qajeelaaf daʼoo dha; nama jalʼaaf garuu badiisa.
30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
Qajeeltonni yoom iyyuu hin fonqolfaman; hamoonni garuu lafa irratti hin hafan.
31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
Afaan nama qajeelaa ogummaa dubbata; arrabni jalʼaan garuu ni kutama.
32 Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.
Arrabni nama qajeelaa waan fudhatama qabu dubbata; afaan nama hamaa garuu waan jalʼaa qofa dubbata.
