Притчи 10
1 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
Ordtøke av Salomo. Ein vis son er til gleda for far sin, men ein dårleg son er mor si til sorg.
2 Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
Ragn-fegne skattar gagnar inkje, men rettferd frelser frå dauden.
3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
Herren let ikkje rettferdig mann hungra, men giren hjå gudlause viser han burt.
4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
Lat-hand skaper armod, men strevsam hand gjer rik.
5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
Ein klok son sankar um sumaren, ein skjemdar-son søv um hausten.
6 Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
Velsigningar kjem yver hovudet på den rettferdige, men munnen åt dei gudlause gøymer vald.
7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
Minnet um den rettferdige ert til velsigning, men namnet åt dei gudlause morknar.
8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
Den vise tek imot påbod, men gapen gjeng til grunns,
9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
den som ferdast i uskyld, ferdast trygt, men den som gjeng krokvegar, skal verta kjend.
10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
Den som blinkar med auga, valdar vondt, men gapkjeften gjeng til grunns.
11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
Rettferdig manns munn er ei livsens kjelda, men munnen åt gudlause gøymar vald.
12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
Hat yppar trætta, men kjærleik breider yver alle brot.
13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
På vitug manns lippor er visdom å finna, men riset høver åt ryggen på dåren.
14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
Dei vise gøymer kunnskapen sin, men or narremunn kann ein venta fåre.
15 Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
Rikmanns eiga er hans faste by; fatigfolks ulukka er deira armod.
16 Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
Det den rettferdige tener, gjeng til liv, det den gudlause vinn, gjeng til synd.
17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
Den som på tukt tek vare, gjeng til livet, men den fer vilt som ikkje agtar age.
18 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
Den som løyner hat, hev ljugarlippor, og den som breider ut baktale, er ein dåre.
19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Der d’er mange ord, vil synd ikkje vanta, men den som set lås for lipporn’, er klok.
20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
Rettferdig manns tunga er utvalt sylv, men gudløysings vit er lite verdt.
21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
Rettferdig manns lippor læskar mange, men dårarne døyr for dei vantar vit.
22 Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
D’er Herrens velsigning som gjer rik, og eige stræv legg inkje til.
23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
Dåren finn moro i skjemdarverk, men den vituge mannen i visdom.
24 Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
Det den ugudlege gruar for, kjem yver han, og det rettferdige ynskjer, vert deim gjeve.
25 Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
Der stormen hev fare, er den gudlause burte, men den rettvise stend på æveleg grunn.
26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
Som edik er for tennerne og røyk for augo, so er letingen for den som sender han.
27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
Otte for Herren lengjer livet, men gudløysings år vert stytte.
28 Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
Rettferdige kann venta gleda, men voni åt gudlause vert til inkjes.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
Herrens veg er vern for den skuldfri, men øydeleggjing for illgjerningsmenner.
30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
Rettferdig mann skal aldri rikkast, men gudlause skal ei få bu i landet.
31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
Rettferdig manns munn ber visdoms frukt, men avskori vert den falske tunga.
32 Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.
Rettferdig manns lippor søkjer hugnad, men munnen på gudlause berre fals.
