Притчи 10
1 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
O razan-dreha’ i Selomòo. Mahaehak’ an-drae ty anake karafito, fe mañore an-drene’e ty anadahy gege.
2 Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
Tsy manjofake ty vara niazo an-kalo-tsere’e, fa mañaha an-kavilasy ty havantañañe.
3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
Tsy apo’ Iehovà ho saliko ty vañoñe, fe aveve’e ty hadrao’ o lo-tserekeo.
4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
Minday hararahañe ty satan-taña migebañe, fe mampañaleale ty fità’ i mavitrikey.
5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
Anake mahihitse ty manontoñe ami’ty asara, fe minday hasalarañe ty anake miroro am-pitatahañe.
6 Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
Fitahiañe ro añambone’ o vantañeo, fe mañeta-piaroteñe ty vava’ o lo-tserekeo.
7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
Mahahaha ty fitiahiañe o vantañeo, fe hihomake ty añara’ o lo-tserekeo.
8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
Mañaon-dily ty arofo’ o mahihitseo, fe hianto ty gege mitolom-bolañe.
9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
Midraidraitse am-panintsiñañe ty mpañavelo an-kavañonañe, fe ho fohiñe ty mitsontike an-dala mikelokeloke.
10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
Mampioremeñe ty mañieke, vaho ho gorèñe ty gege mivolambolañe.
11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
Tsiritsiriohen-kaveloñe ty falie’ o vañoñeo, fe mañeta-piaroteñe ty vava’ o lo-tserekeo,
12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
Mitrobo fifandierañe ty falaiñañe, fe mandembeke ze atao fiolàñe ty fikokoañe.
13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
Tendrek’ am-pivimbi’ o mahilalao ty hihitse, fe mañeva ty lambosi’ i po-hilalay ty kobaiñe.
14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
Mañaja hilala o mahihitseo, fe antitotse ty fiantoañe ty vava’ o dagolao.
15 Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
Kijoly maozatse ty varam-pañaleale; fampiantoañe o rarakeo ty hapoia’iareo.
16 Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
Havelo ty tambe’ o vantañeo, vaho fandilovañe ty karama’ o lo-tserekeo.
17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
Mañori-dàlan-kaveloñe ty mañaoñ’ anatse, fe mandridrike ty tsy mipaok’endake.
18 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
Aman-tsoñy mandañitse ty mañetake falaiñañe, vaho gege ty mampiboele dramotse.
19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Tsy po-tahiñe ty maro rehake, mahihitse ka ty maha-tam-pivimby.
20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
Volafoty hiringiri’e ty famele’ o vantañeo; fe tsy vente’e ty tro’ o lo-tserekeo.
21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
Mamahañe maro ty fivimbi’ o vantañeo, fe mampivetrake ty dagola te tsy aman-kilala.
22 Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
Ty fitahia’ Iehovà ro mampañaleale, vaho tsy tovoña’e anahelo.
23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
Fihisà’ ty seretse ty mikilily, fe hihitse ty ho amy t’indaty mahilala.
24 Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
Hifetsak’ amy lo-tserekey ty ihembaña’e, fe hatolotse amy vantañey ty fisalalà’e.
25 Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
Ie misaok’ añe ty talio, tsy eo ka i lo-tserekey, fe mijadoñe nainai’e o vañoñeo.
26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
Hoe kile amo fihitsikeo, naho hatoeñe amo fihainoo, ty tembo amo mpañirak’ azeo.
27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
Fañalavañe andro ty fañeveñañe am’ Iehovà, fe ho tomoreñe ty tao’o lo-tserekeo.
28 Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
Hafaleañe ty fisalala’o vantañeo, fe ho modo ty fitamà’ o lo-tserekeo.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
Rova maozats’ amo mahitio ty làla’ Iehovà, f’ie firotsahañe amo mpanao ratio.
30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
Le lia’e tsy hasiotse o vantañeo, fe tsy himoneña’ o tsereheñeo i taney.
31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
Mamoa hihitse ty falie’ o vañoñeo, fe haitoañe ty lela mitera.
32 Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.
Apota’ ty fivimbi’ o mahitio ze mete akareñe, fe mengoke ty vava’ o lo-tserekeo.
