Притчи 10
1 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
Masese ya Salomo: Mwana ya bwanya asepelisaka tata na ye, kasi mwana ya zoba ayokisaka mama na ye pasi na motema.
2 Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
Bomengo oyo ezwami na nzela ya mabe epesaka litomba te, kasi bosembo ekangolaka na kufa.
3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
Yawe atikaka te ete moto ya sembo akufa nzala, kasi apimelaka bato mabe biloko oyo bazali na yango posa.
4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
Maboko ya goyigoyi ekomisaka moto mobola, kasi maboko oyo esalaka ekomisaka moto mozwi.
5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
Moto oyo abombaka biloko na eleko ya mvula azali mwana mayele, kasi moto oyo alalaka pongi na eleko ya kobuka mbuma azali mwana ya soni.
6 Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
Mapamboli ezali na likolo ya moto ya moto ya sembo lokola motole, kasi monoko ya moto mabe ebombaka bitumba.
7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
Makanisi ya moto ya sembo ezali na lipamboli, kasi bakobosana kombo ya moto mabe.
8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
Motema ya bwanya endimaka mibeko, kasi moto oyo alobaka makambo ya bozoba amilukelaka libebi.
9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
Moto ya sembo atambolaka na kimia, kasi moto oyo atambolaka na banzela etengama-tengama akobima na pwasa.
10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
Moto oyo afinaka liso na mayele mabe alukaka mobulu, kasi moto oyo apamelaka na bosolo alukaka kimia.
11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
Monoko ya moto ya sembo ezali etima ya bomoi, kasi monoko ya moto mabe ebombaka makambo mabe.
12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
Koyina ebendaka koswana, kasi bolingo ezipaka mabe.
13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
Bibebu ya moto ya mayele ezalaka na bwanya, kasi fimbu ezali malamu mpo na mokongo ya moto oyo azangi mayele.
14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
Moto ya bwanya abombaka boyebi, kasi monoko ya zoba ebendaka pasi.
15 Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
Bomengo ya mozwi ezali engumba na ye, oyo batonga makasi, kasi bobola ya bato bakelela ezali libebi na bango.
16 Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
Lifuti ya moto ya sembo ememaka ye na bomoi, kasi lifuti ya moto mabe ememaka na lisumu.
17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
Moto oyo ayokaka pamela atambolaka na nzela ya bomoi, kasi moto oyo ayokaka pamela te apengwisaka bato mosusu.
18 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
Moto oyo abombaka koyina kati na motema na ye azali na bibebu ya lokuta, mpe moto oyo atongaka bato azali zoba.
19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Moto oyo alobaka maloba ebele azangaka te kosala masumu, kasi moto oyo abatelaka bibebu na ye azali moto ya bwanya.
20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
Lolemo ya moto ya sembo ezali lokola palata ya talo, kasi motema ya moto mabe ezali na tina te.
21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
Bibebu ya moto ya sembo ebikisaka bato ebele, kasi zoba akokufa na bozoba na ye.
22 Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
Lipamboli ya Yawe ekomisaka moto mozwi, mpe abakisaka pasi te na likolo na yango.
23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
Kosala mabe esepelisaka moto oyo azangi mayele, kasi bwanya esepelisaka moto ya mayele.
24 Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
Makambo oyo moto mabe abangaka, yango kaka nde ekomelaka ye, kasi baposa ya moto ya sembo ekokokisama.
25 Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
Ndenge mbonge elekaka, ndenge wana mpe moto mabe akozala lisusu te, kasi moto ya sembo akotikala lokola moboko mpo na libela.
26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
Ndenge masanga ya ngayi esalaka minu ngayi, mpe molinga esalaka miso pasi, ndenge wana mpe moto ya goyigoyi azalaka epai ya bato oyo batindaka ye pasi.
27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
Kotosa Yawe eyeisaka bomoi molayi, kasi bomoi ya bato mabe ekokoma mokuse.
28 Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
Elikya ya moto ya sembo ekosuka na esengo, kasi elikya ya moto mabe ekosuka na pamba.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
Nzela ya Yawe ezali ekimelo ya makasi mpo na bato oyo batambolaka na boyengebene, kasi ezali nde libebi mpo na bato oyo basalaka mabe.
30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
Moto ya sembo akotikala kokweya te, kasi bato mabe bakovanda na mokili te.
31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
Monoko ya moto ya sembo epesaka bwanya, kasi lolemo ya lokuta ekokatama.
32 Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.
Bibebu ya moto ya sembo eyebaka makambo oyo ezali malamu, kasi monoko ya moto mabe ezalaka kaka na makambo mabe.
