Притчи 10
1 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
Solomo ƒe lododowo: Ɖevi si nya nu la nana fofoa kpɔa dzidzɔ, ke ɖevi si tsi bome la hea nuxaxa vɛ na dadaa.
2 Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
Kesinɔnu si wokpɔ to mɔ fitifitiwo dzi la menye viɖe aɖeke o, gake dzɔdzɔnyenye ɖea ame tso ku me.
3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
Yehowa menaa dɔ wua ame dzɔdzɔewo o, ke egblẽa ame vɔ̃ɖiwo ƒe didiwo me.
4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
Asi si wɔa kuvia la nana ame ɖoa ko gake asi si doa vevi nu la hea kesinɔnu vɛ.
5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
Ame si ƒoa nukuwo nu ƒu le dzomeŋɔli la nye vi nyanu, ke ame si dɔa alɔ̃ le nuŋeɣi la, vi ŋukpenuwɔlae.
6 Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
Yayra anye fiakuku anɔ ame dzɔdzɔe ƒe ta ke ŋutasesẽ yɔa ame vɔ̃ ƒe nu me.
7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
Ŋkuɖoɖo ame dzɔdzɔe dzi anye yayra, ke ame vɔ̃ɖiwo ƒe ŋkɔ aƒaƒã.
8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
Ame si nunya le dzi me na la xɔa sededewo, ke bometsila, nukpoloeƒola, atsrɔ̃.
9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
Ame si ŋu fɔɖiɖi mele o la zɔna le dedinɔnɔ me, ke asi atu ame si toa mɔ gɔglɔ̃wo dzi.
10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
Ame si tea ŋku ɖe ame kple dziku la hea nuxaxa vɛ, eye bometsila, nukpoloeƒola, atsrɔ̃.
11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
Ame dzɔdzɔe ƒe nu nye agbevudo, ke ŋutasesẽ yɔa ame vɔ̃ɖi ƒe nu me.
12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
Fuléle hea mama vɛ, gake lɔlɔ̃ tsyɔa dzidadawo katã dzi.
13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
Nunya le nugɔmeselawo ƒe nuyi dzi, ke ameƒoti adze dzime na numanyalawo.
14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
Nunyalawo dzraa gɔmesese ɖo, ke bometsila ƒe nu hea gbegblẽ vɛ.
15 Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
Kesinɔtɔwo ƒe kesinɔnuwo nye du si ŋu wotɔ glikpɔ sesẽ ɖo, ke hiãtɔwo ƒe ahedada nye woƒe gbegblẽ.
16 Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
Ame dzɔdzɔe ƒe dɔwɔfetu hea agbe vɛ nɛ, gake ame vɔ̃ɖi ƒe viɖe hea tohehe vɛ nɛ.
17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
Ame si ɖo to amehehe la le agbemɔ fiam gake ame si gbea ɖɔɖɔɖo la kplɔa ame bubuwo tranae.
18 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
Ame si ɣla fuléle ɖe eƒe dzi me la, alakpanuyi le esi eye ame si nɔa ame ŋu gblẽm la, bometsilae.
19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Afi si nya geɖe le la, nu vɔ̃ megbea afi ma nɔnɔ o, ke ame si lé eƒe aɖe la, nunyalae.
20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
Ame dzɔdzɔe ƒe aɖe le abe klosalo nyuitɔ ene, ke viɖe mele ame vɔ̃ɖi ƒe dzi ŋu o.
21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
Ame dzɔdzɔe ƒe nuyi hea nunyiame vɛ na ame geɖewo, gake bometsilawo kuna le simadzemadze ta.
22 Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
Yehowa ƒe yayra hea kesinɔnu vɛ, eye metsɔa fukpekpe aɖeke kpena ɖe eŋu o.
23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
Bometsila kpɔa dzidzɔ le nu tovo wɔwɔ ŋu, ke ame si sea nu gɔme la, nunyae nye eƒe dzidzɔ.
24 Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
Nu si vɔ̃m ame vɔ̃ɖi le lae ava tui, ke nu si dim dzɔdzɔetɔ le la, eyae woanae.
25 Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
Ne ahomya ƒo va yi la, ame vɔ̃ɖi la maganɔ anyi o, ke ame dzɔdzɔe ya anɔ te sesĩe ɖaa.
26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
Abe ale si aha tsitsi nɔna na aɖu eye dzudzɔ nɔna na ŋku ene la, nenema kuviatɔ le na ame siwo dɔ dɔe.
27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
Yehowavɔvɔ̃ nana agbe didina. Ke ame vɔ̃ɖi ƒe agbenɔƒewo le kpuie.
28 Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
Ame dzɔdzɔe ƒe viɖee nye dzidzɔ gake ame vɔ̃ɖiwo ƒe mɔkpɔkpɔ zua dzodzro.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
Yehowa ƒe mɔ nye sitsoƒe na ame dzɔdzɔe, ke enye gbegblẽ na nu tovo wɔlawo.
30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
Womaho ame dzɔdzɔe la akpɔ gbeɖe o gake ame vɔ̃ɖi ya manɔ anyigba la dzi o.
31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
Nunya dona tso dzɔdzɔetɔ la ƒe nu me, gake woalã alakpaɖe la ɖa.
32 Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.
Ame dzɔdzɔe ƒe nuyiwo nya nya dzeto gbɔgblɔ, gake ame vɔ̃ɖi ƒe nu gblɔa nya tovowo.
