Притчи 10
1 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
Ngeche mag Solomon: Wuowi mariek kelo mor ni wuon mare, to wuowi mofuwo miyo min mare chuny lit.
2 Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
Mwandu moyudi e yo marach onge gi ohala; to tim makare reso ji e tho.
3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
Jehova Nyasaye ok we ngʼat makare obed gi kech, to oketho gombo mar joricho.
4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
Lwedo manyap miyo ngʼato bedo jachan, to lwedo ma jakinda kelo mwandu.
5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
Ngʼat makayo cham e kinde oro en wuowi mariek, to ngʼat ma nindo kinde keyo en wuowi makwodo wich.
6 Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
Gweth sidho kondo mar loch ewi ngʼat makare, to timbe mahundu opongʼ e dho ngʼat marach.
7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
Paro miparogo ngʼat makare nobed gweth, to nying ngʼat marach nolal.
8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
Ngʼat mariek e chunye rwako chike, to ngʼat mofuwo ma wachne ngʼeny dhi e kethruok.
9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
Ngʼat mobidhore wuotho kaonge luoro, to ngʼatno maluwo yore mobam ibiro yudo mapiyo.
10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
Ngʼat madiemo wangʼe giwuond kelo kuyo, to ngʼat mofuwo ma wachne ngʼeny dhi e kethruok.
11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
Dho ngʼat makare en soko mar ngima, to timbe mahundu opongʼo dho ngʼat marach.
12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
Sigu kelo miero, to hera umo maricho duto.
13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
Rieko iyudo e dho jogo mongʼeyo tiend wach, to luth en mar ngʼe ngʼatno maonge gi rieko mar ngʼado bura.
14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
Joma riek okano ngʼeyo, to dho joma ofuwo kelo kethruok.
15 Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
Mwandu mar jomoko e ohinga mochiel motegno ma gigengʼorego, to dhier e kethruok mar jochan.
16 Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
Pok joma kare kelonegi ngima, to mwandu ma joricho yudo kelonegi kum.
17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
Ngʼat mawinjo weche mirieyego wuotho e yo madhiyo e ngima, to ngʼat motamore kethone tero ji mamoko e yor lal.
18 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
Ngʼatno mapando sigu manie chunye, dhoge nigi miriambo, to ngʼatno ma jakwoth ofuwo.
19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Ka weche ngʼeny, to richo ok nyal bare ma ok obetie, to ngʼat marito lewe oriek.
20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
Lew ngʼat makare en fedha mowal, to chuny ngʼat marach nigi ohala matin.
21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
Dho ngʼat makare konyo ji mangʼeny, to ngʼat mofuwo tho nikech rem mar ngʼeyo ngʼado bura.
22 Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
Gweth mar Jehova Nyasaye kelo mwandu, kendo ok omed chandruok kuome.
23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
Ngʼat mofuwo yudo mor e timbe maricho, to ngʼat man-gi winjo bedo mamor kuom rieko.
24 Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
Gima ngʼat marach oluoro biro loye; to gima ngʼat makare dwaro ibiro miye.
25 Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
Ka auka mager ofuto, to joricho otieko; to joma kare chungo motegno nyaka chiengʼ.
26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
Mana kaka kong awayo machamo lak kendo ka iro malungo wenge, e kaka jasamuoyo ni jogo moore.
27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
Luoro Jehova Nyasaye miyo idak amingʼa, to higni mar ngʼat marach ingʼado bedo machwok.
28 Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
Geno mar joma kare en mor, to geno mar joricho nolal nono.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
Yor Jehova Nyasaye e kar pondo ni joma kare, to en kethruok ni jogo matimo richo.
30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
Joma kare ok nopudh ngangʼ, to joricho ok nodongʼ e piny.
31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
Dho joma kare kelo rieko, to lep mar richo nongʼad oko.
32 Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.
Lew joma kare ongʼeyo gima owinjore, to dho joricho wacho mana gik mochido.
