< Притчи 1 >
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Israil padishahi Dawutning oghli Sulaymanning pend-nesihetliri: —
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Bu pend-nesihetler sanga eqil-paraset, edep-exlaqni ögitip, séni ibretlik sözlerni chüshinidighan qilidu;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
sanga danaliq, heqqaniyliq, pem-paraset we durusluqning yolyoruq-terbiyisini qobul qilduridu.
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Bu [pend-nesihetler] nadanlarni zérek qilip, yashlarni bilimlik we sezgür qilidu;
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
bulargha qulaq sélishi bilen danalar bilimini ashuridu, yorutulghan kishiler téximu dana meslihetke érishidu,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
shundaqla pend-nesihetler hem temsillerning menisini, danishmenlerning hékmetliri hem tilsim sözlirini chüshinidighan qilinidu.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Perwerdigardin qorqush bilimning bashlinishidur; Exmeqler danaliqni we terbiyini közge ilmaydu.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
I oghlum, atangning terbiyisige qulaq sal, anangning söz-nesihetidin ayrilma;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
chünki ular séning béshinggha taqalghan gül chembirek, boynunggha ésilghan marjan bolidu.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
I oghlum, yamanlar séni azdursa, ulargha egeshmigin.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Eger ular: — Yür, tuzaq qurup adem öltüreyli; Yoshuruniwélip, birer bigunah kelgende urayli!
12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol )
Tehtisaradek ularni yutuwéteyli, Saq bolsimu, hanggha chüshkenlerdek ularni yiqitayli; (Sheol )
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Ulardin xilmuxil qimmetlik mal-dunyagha ige bolup, Öylirimizni olja bilen toldurimiz.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Biz bilen shérik bol, Hemyanimiz bir bolsun, dése, —
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
I oghlum, ulargha yoldash bolma, Özüngni ularning izidin néri qil!
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Chünki ularning putliri rezillikke yügüridu, Qolini qan qilish üchün aldiraydu.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Herqandaq uchar qanat tuyup qalghanda tuzaq qoyush bikar awarichiliktur;
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Lékin bular del öz qénini töküsh üchün saqlaydu; Öz janlirigha zamin bolushni kütidu.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Nepsi yoghinap ketken herbir ademning yollirining aqiwiti mana shundaq; [Haram mal-dunya] öz igilirining jénini alidu.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
[Büyük] danaliq kochida ochuq-ashkara xitab qilmaqta, Chong meydanlarda sadasini anglatmaqta.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Kocha doqmushlirida ademlerni chaqirmaqta, Sheher derwazilirida sözlirini jakarlimaqta: —
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
I saddilar, qachan’ghiche mushundaq nadanliqqa bérilisiler? Mesxire qilghuchilar qachan’ghiche mesxiriliktin huzur alsun? Exmeqler qachan’ghiche bilimdin nepretlensun?!
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Tenbihlirimge qulaq sélip mangghan yolunglardin yan’ghan bolsanglar idi! Rohimni silerge töküp bérettim, Sözlirimni silerge bildürgen bolattim.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Lékin chaqirsam, anglimidinglar; Qolumni uzartsam, héchqaysinglar qarimidinglar.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Nesihetlirimning hemmisige perwa qilmidinglar, Tenbihimni anglashni qilche xalimidinglar.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Shunga, béshinglargha balayi’qaza kelgende külimen, Wehime silerge yétishi bilen mesxire qilimen.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Halaket élip kelgen wehime üstünglerge chüshkende, Weyranchiliq silerge quyuntazdek kelgende, Siler éghir qayghugha we azabqa muptila bolghininglarda —
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
U chaghda mushu kishiler mendin ötünüp chaqiridu, Men perwa qilmaymen, Méni telmürüp izdisimu, tapalmaydu.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Ular bilimge nepretlen’ginidin, Perwerdigardin eyminishni tallimighinidin,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Méning nesihitimni qilche qobul qilghusi yoqluqidin, Tenbihimgimu perwa qilmighininglardin,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Ular öz béshini yeydu, Öz qestliridin toluq azab tartidu;
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Chünki saddilarning yoldin chiqishi öz jénigha zamin bolidu; Exmeqler rahetlik turmushidin özlirini halak qilidu.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Lékin manga qulaq salghanlar aman-ésen yashaydu, Balayi’qazalardin, ghem-endishlerdin xaliy bolup, xatirjem turidu.