Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Dawid babarima Salomo, Israelhene, mmɛbusɛm nie:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Ne botaeɛ ne sɛ ɛbɛkyerɛ nnipa nyansa ne ahohyɛsoɔ; ne sɛ ɛbɛboa ma wɔate nsɛm a emu dɔ ase;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
sɛ wɔbɛnya ahohyɛsoɔ na wɔabɔ ɔbra pa, a ɛbɛma wɔayɛ ade pa, deɛ ɛtene na ɛho nni asɛm;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
sɛ ɛbɛma deɛ nʼadwene mu nnɔ anya nyansa na mmabunu anya nimdeɛ ne adwene.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Anyansafoɔ ntie na wɔmfa nka deɛ wɔnim ho, na deɛ ɔwɔ nhunumu nya akwankyerɛ a
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
ɛbɛma woate mmɛ ne akasabɛbuo, anyansafoɔ nsɛnka ne aborɔme ase.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Awurade suro yɛ nimdeɛ ahyɛaseɛ, na nkwaseafoɔ bu nyansa ne ahohyɛsoɔ animtiaa.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Me ba, tie wʼagya akwankyerɛ na mpo wo maame nkyerɛkyerɛ.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Ɛbɛyɛ wo tiri animuonyam abotire ne wo kɔn mu ntweaban.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Me ba, sɛ nnebɔneyɛfoɔ daadaa wo a, mma wɔn ho ɛkwan.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Sɛ wɔka sɛ, “Bra ma yɛnkɔ; ma yɛnkɔtetɛ na yɛnkum obi, ma yɛnkɔtɛ ntwɛn mmɔborɔni bi;
ma yɛmmemmene wɔn anikann sɛ ɛda, yɛmmene wɔn sɛ wɔn a wɔkɔ damena mu; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
yɛbɛnya nneɛma a ɛsom bo ahodoɔ na yɛde afodeɛ ahyɛ yɛn afie ma;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
enti, fa wo ho bɛhyɛ mu, na wobɛnya wo kyɛfa wɔ ahonyadeɛ no mu” a,
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Me ba, wo ne wɔn nnante, mfa wo nan nsi wɔn akwan so;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Wɔn nan de ntɛmpɛ kɔ bɔne mu, na wɔde ahoɔherɛ ka mogya gu.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Ɛho nni mfasoɔ sɛ obi bɛsum nnomaafidie wɔ ɛberɛ a nnomaa nyinaa hwɛ!
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Saa nnipa yi tetɛ pɛ wɔn ankasa mogya; wɔtetɛ wɔn ankasa wɔn ho!
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Saa na wɔn a wɔdi korɔnodeɛ akyi no awieeɛ teɛ; ɛma wɔhwere wɔn nkwa!
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Nyansa team wɔ mmɔntene so, ɔma ne nne so wɔ adwaberem,
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
ɔteaam wɔ afasuo no atifi, ɔkasa wɔ kuropɔn no apono ano sɛ,
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
“Mo adwenemherɛfoɔ, mobɛyɛ adwenemherɛ akɔsi da bɛn? Fɛdifoɔ bɛdi fɛ akɔsi da bɛn? Nkwaseafoɔ bɛkyiri nimdeɛ akɔsi da bɛn?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Sɛ motiee mʼaninka a, anka mekaa mʼakoma mu nsɛm nyinaa kyerɛɛ mo maa mo hunuu me nsusuiɛ.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Nanso, sɛ moyii mo aso ɛberɛ a mefrɛɛ mo na amfa obiara ho ɛberɛ a metenee me nsa mu,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
sɛ mopoo mʼafotuo, na moampɛ mʼanimka enti,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
me nso mɛsere mo wɔ mo amanehunu mu; sɛ abɛbrɛsɛ bi bu fa mo so a, medi mo ho fɛw,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
sɛ abɛbrɛsɛ bi bu fa mo so te sɛ ahum, na amanehunu bi bɔ fa mo so sɛ twahoframa, na awerɛhoɔ ne ɔhaw mene mo a,
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
“Afei mobɛfrɛ me, nanso meremmua mo; mobɛhwehwɛ me, nanso morenhunu me.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Esiane sɛ wɔkyirii nimdeɛ na wɔampɛ sɛ wobɛsuro Awurade.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Esiane sɛ w ɔpoo mʼafotuo, na wɔbuu me ntenesoɔ animtiaa enti,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
wɔbɛdi wɔn akwan so aba na wɔn nhyehyɛeɛ mu aduane bɛmee wɔn.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Na ntetekwaafoɔ asoɔden bɛkum wɔn, na nkwaseafoɔ tirimudɛ bɛsɛe wɔn;
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Nanso, obiara a ɔbɛtie me no, ɔbɛtena ase asomdwoeɛ mu na ne ho bɛtɔ no a ɔrensuro ɔhaw biara.”
