Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Ko nga whakatauki a Horomona tama a Rawiri, kingi o Iharaira;
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
E mohiotia ai te whakaaro nui, te ako; e kitea ai nga kupu o te matauranga;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
E riro mai ai te ako a te ngakau mahara, te tika, te whakawa, te mea ano e rite ana;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Hei hoatu i te ngakau tupato ki nga kuware, i te matauranga, i te ngarahu pai ki te taitamariki;
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Kia whakarongo ai te tangata whakaaro nui, kia nui ake ai tona mohio; kia whiwhi ai te tangata tupato ki nga whakaaro mohio:
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
E mohio ai ia ki te whakatauki, ki te kupu whakarite, ki nga kupu a nga whakaaro nui, ki a ratou korero whakapeka.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Ko te wehi ki a Ihowa te timatanga o te matauranga; e whakahawea ana te whakaarokore ki te whakaaro nui, ki te ako.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Whakarongo, e taku tama, ki te ako a tou papa, kaua hoki e whakarerea te ture a tou whaea;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Ka waiho hoki ena hei pare ataahua mo tou matenga, hei mekameka whakapaipai mo tou kaki.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
E taku tama, ki te whakawaia koe e te hunga hara, kaua e whakaae.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Ki te mea ratou, Tatou ka haere, ka whakapapa atu, ka whakaheke toto; kia whanga puku tatou, he mea takekore, mo te tangata harakore:
Horomia oratia ratou e tatou, peratia me ta te rua tupapaku; ka riro tinana ratou, ka pera me te hunga e heke atu ana ki te poka: (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Ka kitea e tatou nga taonga utu nui katoa, ka whakakiia o tatou whare ki ta tatou e pahua ai:
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Maka mai tou wahi ki roto ki to matou; kia kotahi te putea ma tatou katoa.
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
E taku tama, kaua e haere tahi i te ara me ratou; kaiponuhia tou waewae i to ratou huarahi;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
E rere ana hoki o ratou waewae ki te kino, e hohoro ana ratou ki te whakaheke toto.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
He maumau hoki te hora o te kupenga ki te tirohanga a tetahi manu.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Ko ratou, he whakaheke i o ratou toto ano i whakapapa ai ratou; he whakamate i a ratou ano i piri ai ratou.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Ka pena nga huarahi o te hunga apo taonga; ko te ora ano o ona rangatira e tangohia.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
E hamama ana te whakaaro nui i te huarahi; e puaki ana tona reo i nga waharoa;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
E karanga ana ia i te tino wahi whakaminenga; i te wahi tuwhera o nga kuwaha, i roto i te pa, e puaki ana ana kupu;
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
E te hunga kuware, kia pehea ake te roa o to koutou aroha ki te kuwaretanga? O te hiahia ranei o te hunga whakahi ki to ratou whakahi? O te whakakino ranei a te hunga wairangi ki te matauranga?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Tahuri mai ki taku ako: na ka ringihia e ahau toku wairua ki a koutou, ka whakaaturia aku kupu ki a koutou.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
I karanga atu hoki ahau, heoi kihai koutou i pai mai; i totoro atu toku ringa, a kihai tetahi i whai whakaaro mai;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Heoi whakakahoretia iho e koutou toku whakaaro katoa, kihai hoki i aro ki taku ako:
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Mo reira ka kata ahau i te ra o to koutou aitua; ka tawai ina pa te pawera ki a koutou.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Ina tae mai to koutou pawera ano he tupuhi, a ka pa mai to koutou aitua ano he paroro; ina tae mai te pouri me te ngakau mamae ki a koutou.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Ko reira ratou karanga ai ki ahau, a e kore ahau e whakahoki kupu atu; ka rapu nui ratou i ahau, otiia e kore ahau e kitea e ratou:
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Mo ratou i kino ki te matauranga; kihai hoki i whiriwhiria e ratou te wehi ki a Ihowa;
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Kihai i aro mai ki oku whakaaro; whakahawea ana ratou ki taku kupu riri katoa.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Na reira ka kai ratou i nga hua o to ratou nei ara, ka whakakiia ano hoki ki nga mea i titoa e ratou.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Ko te tahuritanga atu hoki o nga kuware hei patu i a ratou; ko te ngakau warea ano hoki o nga wairangi hei huna i a ratou.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Ko te tangata ia e rongo ana ki ahau, ka au tona noho, ka tea hoki i te wehi ki te kino.
