Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Masese ya Salomo, mwana mobali ya Davidi, mokonzi ya Isalaele:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
mpo na koyeba bwanya, kozwa mateya mpe kososola maloba ya mayele;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
mpo na kozwa mateya ya bwanya oyo epesaka bizaleli ya sembo, ya boyengebene mpe makambo ya alima;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
mpo na kopesa mayele epai ya bazoba, mpe boyebi epai ya bilenge.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Tika ete moto ya bwanya ayoka yango, mpe akobakisa bwanya na ye, bongo moto ya mayele akoyeba mayele ya kotambolisa bato;
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
mpo na kososola masese mpe sambole, maloba ya bwanya mpe kolimbola makambo.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Kotosa Yawe ezali mosisa ya mayele; bato oyo bazangi mayele batiolaka bwanya mpe toli.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Mwana na ngai ya mobali, yoka toli ya tata na yo, mpe kobwaka te mateya ya mama na yo;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Pamba te ekozala lokola ekoti ya ngolu na moto na yo, mpe lokola mayaka ya kitoko na kingo na yo.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Mwana na ngai ya mobali, soki bato ya masumu balingi kokweyisa yo, komitika te.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Soki balobi na yo: « Yaka elongo na biso, tika ete tosala motambo mpo na koboma bato, tokosepela mpo na kokanga moto oyo ayebi likambo te!
Ndenge mokili ya bakufi esalaka, tokomela ye ya bomoi, tokomela ye mobimba lokola bato oyo bakitaka na libulu ya kufa; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
tokozwa biloko ya talo ya ndenge na ndenge, mpe tokotondisa bandako na biso na bomengo ya bitumba;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
okozwa ndambo na yo epai na biso, pamba te biso nyonso tokosangisa biloko na biso esika moko; »
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
mwana na ngai ya mobali, kokende elongo na bango te, longola makolo na yo na nzela na bango;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
pamba te makolo na bango ekimaka mbangu mpo na kolanda mabe, mpe bapotaka mbangu mpo na kosopa makila.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Solo, ezali pamba kotia monyama liboso ya miso ya bikelamu nyonso oyo ezali na mapapu.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Kasi bango, batiaka mitambo mpo na kosopa makila na bango moko, bamilukelaka pasi na bomoi na bango.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Moto oyo alukaka kozwa bomengo na nzela ya lokuta asukaka kaka bongo, mpe bomengo yango ebomaka kaka ye moko.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Bwanya azali koganga na libanda, atomboli mongongo na ye na bisika oyo bato ebele bakutanaka;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
azali koganga na bisika ya loyenge mpe azali koloba liboso ya ekuke ya engumba:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
« Yo moto oyo ozangi mayele, kino tango nini okolinga bozoba na yo? Kino tango nini batioli bakokoba kosepela kotiola? Mpe bino bazoba, kino tango nini bokokoba koyina mayele?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Soki boyoki makebisi na Ngai, nakosopela bino Molimo na Ngai mpe nakososolisa bino maloba na Ngai.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Kasi lokola bosundolaki Ngai tango nazalaki kobelela mpe moto moko te asalaki keba tango natandaki loboko,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
lokola bobwakaki toli na Ngai mpe boboyaki kondima pamela na Ngai,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Ngai mpe nakoseka bino tango pasi ekoyela bino, nakotiola bino tango minyoko ekokomela bino,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
tango minyoko ekokomela bino na pwasa lokola mvula ya kake makasi, tango somo ekoyela bino lokola ekumbaki, tango mawa mpe somo ekokomela bino.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Bakoganga epai na Ngai, kasi nakoyanola bango te; bakoluka Ngai na ngonga ya malamu, kasi bakomona Ngai te.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Lokola bayinaki boyebi mpe baponaki te nzela ya kotosa Yawe,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
lokola baboyaki kondima toli na Ngai mpe batiolaki pamela na Ngai,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
bakolia mbuma ya etamboli na bango mpe bakotonda na mabongisi ya mitema na bango moko.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Pamba te kotomboka ya bato oyo bazangi mayele ekoboma bango, mpe bozangi bokebi ya bato oyo bazangi mayele ekoboma kaka bango moko;
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
kasi moto oyo ayokaka Ngai akovanda na kimia mpe akobanga mabe moko te. »
