< Притчи 1 >

1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
I PROVERBI di Salomone, figliuolo di Davide, Re d'Israele;
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Per conoscere sapienza ed ammaestramento, Per intendere i detti di senno;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Per ricevere ammaestramento di buon senno, Di giustizia, di giudicio e di dirittura;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Per dare avvedimento a' semplici. [E] conoscenza, ed accorgimento a' fanciulli.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Il savio [li] udirà, e [ne] accrescerà la [sua] scienza; E l'[uomo] intendente [ne] acquisterà buoni consigli, e governo;
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Per comprender le sentenze ed i bei motti, Le parole de' savi ed i lor detti oscuri.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
IL timor del Signore [è] il capo della scienza; [Ma] gli stolti sprezzano la sapienza e l'ammaestramento.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Ascolta, figliuol mio l'ammaestramento di tuo padre; E non lasciar l'insegnamento di tua madre;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Perciocchè saranno un fregio grazioso al tuo capo, E collane al tuo collo.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Figliuol mio, se i peccatori ti vogliono sedurre, Non acconsentir [loro].
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Se dicono: Vieni con noi, poniamo agguati al sangue, Insidiamo di nascosto l'innocente impunitamente;
12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
Tranghiottiamoli tutti vivi, come il sepolcro; E tutti intieri, a guisa di quelli che scendono nella fossa; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Noi troveremo ogni [sorte di] preziosi beni, Noi empieremo le nostre case di spoglie;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Tu trarrai la tua sorte con noi; Fra noi [non] vi sarà [che] una sola borsa;
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Figliuol mio, non inviarti con loro; Rattieni il tuo piè dal lor sentiero.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Perciocchè i lor piedi corrono al male, E si affrettano a spandere il sangue.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Perciocchè invano si tende la rete Dinanzi agli occhi d'ogni uccello;
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Ma essi pongono agguati al lor [proprio] sangue, Ed insidiano nascosamente l'anima loro.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Tali [sono] i sentieri d'ogni uomo dato all'avarizia; Ella coglie l'anima di coloro in cui ella si trova.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
LA somma Sapienza grida di fuori; Ella fa sentir la sua voce per le piazze;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Ella grida in capo de' luoghi delle turbe; Ella pronunzia i suoi ragionamenti nell'entrate delle porte, nella città,
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
[Dicendo: ] Infino a quando, o scempi, amerete la scempietà? Ed [infino a quando] gli schernitori prenderanno piacere in ischernire, Ed i pazzi avranno in odio la scienza?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Convertitevi alla mia riprensione; Ecco, io vi sgorgherò lo spirito mio; Io vi farò assapere le mie parole.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Perciocchè io ho gridato, e voi avete ricusato [di ascoltare]; Io ho distesa la mano, e niuno ha porto attenzione;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Ed avete lasciato ogni mio consiglio, E non avete gradita la mia correzione;
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Io altresì riderò della vostra calamità; Io mi farò beffe, quando il vostro spavento sarà venuto;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Quando il vostro spavento sarà venuto, a guisa di ruina, E la vostra calamità sarà giunta, a guisa di turbo; Quando angoscia e distretta vi sarà sopraggiunta.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Allora essi grideranno a me, ma io non risponderò; Mi ricercheranno sollecitamente, ma non mi troveranno;
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Perciocchè hanno odiata la scienza, E non hanno eletto il timor del Signore;
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
E non hanno gradito il mio consiglio, [Ed] hanno disdegnata ogni mia correzione.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Perciò mangeranno del frutto delle lor vie, E saranno saziati de' lor consigli.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Perciocchè lo sviamento degli scempi li uccide, E l'error degli stolti li fa perire.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Ma chi mi ascolta abiterà in sicurtà, E viverà in riposo, fuor di spavento di male.

< Притчи 1 >