Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
O NA olelo akamai a Solomona ke keiki a Davida ke alii o ka Iseraela.
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
He mea ia e ike ai i ka noiau a me ke aoia mai, E hoomaopopo i na olelo e naauao ai;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
E loaa'i ka ike e akamai ai, Ma ka pono a me ka hoopono, a me ka pololei;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
E haawi i ka maalea i ka poe naaupo, A me ka ike, a me ka noonoo i ke kanaka ui.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
E hoolohe ka mea naauao, a mahuahua ka ike, E loaa no i ka mea i aoia'i ka ike o naauao ai;
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
E ike i ka olelo akamai a me ka hoakaka ana o ia mea, I na olelo a ka poe naauao, a me ka lakou olelo pohihi.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
O ka makau ia Iehova, oia ka hoomaka ana o ka ike; A o ka naauao. a me ke aoia mai, ua hoowahawahaia e ka poe lapuwale.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
E kuu keiki, e hooloke mai i ke ao ana a kou makuakane, Aole hoi e haalele i ke kanawai o kou maku wahine;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
No ka mea, he mea nani ia no kou poo, He mau lei hoi no kou a-i.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
E kuu keiki, ina e hoowale wale mai ka poe hewa ia oe, Mai ae aku oe.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Ina lakou e olelo mai, E, e hele pu kakou, E hoohalua no ke koko, E hoohalua wale i ka mea hala ole;
E moni ola ia lakou me he malu make, E moni okoa hoi e like me ka poe e haule ana i ka lua: (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
E loaa ia kakou ka waiwai maikai he nui, E hoopiha i ko kakou mau hale me ka waiwai pio;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
E hailona pu oe me makou i kou kuleana, I hookahi hipuu na kakou a pau:
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
E kuu kiekie e, mai hele pu oe mo lakou ma ke ala; E haalele kou wawae i ko lakou mau kuamoo;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
No ka mea, holo kiki ko lakou wawae i ka hewa, Wikiwiki hoi lakou i ka hookahe koko.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Make hewa no ke kau ana i ka hei, Ma ke alo o na mea eheu a pau.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Moe malu lakou no ko lakou koko; Makaala hoi no na uhane o lakou.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Pela ka aoao o ka poe makee waiwai a pau, E kaili ana i ke ola o ka mea nona ia.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Hea ae la ka naauao mawaho; Pane mai kona leo ma ke alanui;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Ma ka welau o na ala oia e kahea mai ai: Ma na kahua o na puka kulanakauhale kana olelo ana, I mai la,
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Pehea ka loihi, e ka poe ike ole, E makemake ai oukou i ka naaupo? A oukou hoi, e ka poe hoowahawaha, E makemake ai i ka hoowahawaha ana? A o oukou, e ka poe naaupo, e inaina aku ai i ka naauao?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
E huli mai oukou i ka'u ao ana; Aia hoi e niuini aku au i ko'u Uhane maluna o oukou. E hoike aku hoi ia oukou i ka'u mau olelo.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
I ko'u wa i hea aku ai, hoole mai oukou; Kikoo aku la au i ko'u lima, aohe mea i manao mai;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Haalele oukou i ko'u mau manao a pau, Aole hoi oukou i makemake i ka'u ao ana:
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Nolaila, i ko oukou popilikia e akaaka au, E hoowahawaha au i ka hiki ana o ko oukou makau;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
A hiki mai ko oukou makau me he mea ino la, A hookokoke mai ko oukou popilikia me he puahiohio la, A loohia oukou e ka pilihua a me ke kaumaha:
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Alaila, e hea mai lakou ia'u, aole au e pane aku; E imi koke lakou ia'u aole e loaa mai;
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
No ka mea, hoowahawaha lakou i ka ike, A o ka makau ia Iehova, aole lakou i koho mai;
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Aole o lakou makemake i ka'u ao ana; Manao ino hoi i ka'u mau olelo a pau.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Nolaila, e ai lakou i ka hua o ko lakou aoao iho, A ma ko ka manao ana o lakou e maona ai.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
No ka mea, o ka haalele ana aku o ka poe naaupo, oia ko lakou pepehiia mai, A o ka noho nanea ana o ka poe lapuwale, o ko lakou make ia.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Aka, o ka mea hoolohe mai ia'u. e noho oluolu no ia, E noho no ia me ka makau ole i ka poino.
