< Притчи 1 >
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Karin maganar Solomon ɗan Dawuda, sarkin Isra’ila.
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Ga karin magana da za su taimake ka don samun hikima da horo; don ganewa kalmomi masu zurfi;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
don neman rayuwa ta horo da kuma ta hankali, kana yin abin da yake daidai, mai adalci da kuma wanda ya dace;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
don sa marar azanci yă yi hankali, yă sa matasa su sani, su kuma iya rarrabewa,
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
bari masu hikima su saurara, su kuma ƙara ga saninsu, bari masu tunani kuma su sami jagora,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
don su fahimci karin magana da kuma misalai, kalmomi da kuma kacici-kacici masu hikima.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Tsoron Ubangiji shi ne masomin ilimi, amma wawaye sun rena hikima da horo.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Ɗana, ka saurari umarnin mahaifinka kada kuma ka ƙyale koyarwar mahaifiyarka.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Za su zama kayan ado don su inganta ka da kuma sarƙar wuya don su yi wa wuyanka ado.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Ɗana, in masu zunubi sun jarabce ka, kada ka yarda.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
In suka ce, “Zo mu tafi; mu yi kwanton ɓauna, mu nemi wani mu kashe, mu fāɗa wa marasa laifi;
12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol )
mu haɗiye su da rai gaba ɗaya kamar kabari, kamar waɗanda suke gangarawa zuwa rami; (Sheol )
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
za mu sami dukiya masu daraja iri-iri, mu kuma cika gidajenmu da ganima;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
ka haɗa kai da mu, za mu kuwa raba abin da muka sato”
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
ɗana, kada ka tafi tare da su, kada ka taka ƙafarka a hanyarsu;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
gama ƙafafunsu kan yi sauri ga yin zunubi, suna saurin yin kisankai.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Ba shi da amfani a kafa tarko a idanun dukan tsuntsaye!
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Waɗannan irin mutane kansu suke kafa wa tarko; ba sa kama kome, sai rayukansu!
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Dukan waɗanda suke neman ribar da ba a samu a hanya mai kyau; ƙarshen wannan yakan ɗauke rayukansu.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Hikima tana kira da ƙarfi a kan titi, tana ɗaga muryarta a dandalin taron jama’a;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
tana kira da ƙarfi a kan tituna masu surutu, tana yin jawabinta a hanyoyin shiga gari.
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
“Har yaushe ku da kuke marasa azanci za ku ci gaba a hanyoyinku marasa azanci? Har yaushe ku masu ba’a za ku yi ta murna cikin ba’arku wawaye kuma ku ƙi ilimi?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Da a ce kun saurari tsawatata, da na faɗa muku dukan abin da yake zuciyata in kuma sanar da ku tunanina.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Amma da yake kun ƙi ni sa’ad da na yi kira ba kuma wanda ya saurara sa’ad da na miƙa hannuna,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
da yake kun ƙi dukan shawarata ba ku kuma yarda da tsawatata ba,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Zan yi muku dariya sa’ad da masifa ta same ku, zan yi muku ba’a sa’ad da bala’i ya same ku,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
sa’ad da bala’i ya sha kanku kamar hadiri, sa’ad da masifa ta share ku kamar guguwa, sa’ad damuwa da wahala suka mamaye ku.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
“Sa’an nan za su kira gare ni amma ba zan amsa ba; za su neme ni amma ba za su same ni ba.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Da yake sun ƙi sani ba su kuwa zaɓi tsoron Ubangiji ba,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
da yake ba su karɓi shawarata ba suka kuwa yi kunnen ƙashi ga tsawatata,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
za su sami sakayyar abubuwan da suka yi su kuma ƙoshi da sakayyar makircinsu.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Gama rashin hankalin marasa azanci zai kashe su, rashin kulawar wawaye kuma zai hallaka su;
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
amma duk wanda ya saurare ni, zai zauna lafiya yă kuma kasance da rai kwance, ba tare da tsoron lahani ba.”