Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Salomon, Davidin pojan, Israelin kuninkaan sananlaskut;
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Oppia viisautta ja kuritusta, ymmärtää tiedon puhetta,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Vastaanottaa ymmärryksen neuvoa, vanhurskautta, oikeutta ja siveyttä;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Että tyhmät viisaaksi tulisivat ja nuorukaiset taidon ja ymmärryksen saisivat.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Joka viisas on, se kuulkaan, että jän viisaammaksi tulis; ja joka toimellinen on, se ottakoon neuvon,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Että hän ymmärtäis sananlaskut ja niiden selityksen, viisasten opin ja heidän tapauksensa.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Herran pelko on viisauden alku; tyhmät hylkäävät viisauden ja opin.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Poikani kuule isäs kuritusta, ja älä hylkää äitis käskyä!
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Sillä se on sinun sinun pääs päällä otollinen kaunistus, ja käädyt kaulassas.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Poikani! jos pahanjuoniset sinua sinua houkuttelevat, niin älä heihin suostu.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Jos he sanovat: käy meidän kanssamme: me väijymme verta, ja viritämme pauloja nuhteettoman eteen ilman syytä;
Me nielemme hänen, niinkuin helvetti elävältä, ja hurskaan niinkuin hautaan pudotamme; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Me löydämme kaikellaista kallista tavaraa, ja täytämme huoneemme saaliista;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Koettele meidän kanssamme: meillä kaikilla pitää yksi kukkaro oleman:
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Poikani! älä vaella heidän kanssansa: estä jalkas heidän retkiltänsä.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Sillä heidän jalkansa juoksevat pahuuteen, ja he kiiruhtavat verta vuodattamaan.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Sillä turhaan verkot viritetään lintuin silmäin edessä.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Itse he myös väijyvät toinen toisensa verta, ja petoksella seisovat toinen toisensa hengen perään.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Niin kaikki ahneet tekevät, ja ahneus on isännillensä surmaksi.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Viisaus ulkona valittaa, ja kadulla äänensä ilmoittaa.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Hän huutaa kansan edessä portissa, ja tuottaa sanansa edes kaupungissa, sanoen:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Kuinka kauvan te tyhmät tahdotte olla taitamattomat, ja pilkkakirveet rakastaa naurua? ja te hullut vihata opetusta?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Kääntäkäät itsenne minun kuritukseni puoleen: katso, ja minä tuon teille henkeni edes, ja ilmoitan teille sanani;
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Että minä kutsuin teitä, ja te estelitte teitänne: minä kokotin käteni, ja ei yksikään ottanut siitä vaaria,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Te hylkäsitte kaiken neuvoni, ja ette tahtoneet kuritustani;
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Niin minä myös nauran teidän vahinkoanne, ja pilkkaan teitä, kuin teidän päällenne tulee se, jota te pelkäätte,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Kuin se tulee, jota te pelkäätte, niinkuin rajuilma, ja tuska niinkuin tuulispää; kuin teidän päällenne tulee ahdistus ja vaiva.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Silloin he minua avuksensa huutavat, ja en minä kuule heitä: varhain he etsivät minua, ja ei löydä minua.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Että he vihasivat opetusta, ja ei ottaneet vastaan Herran pelkoa,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Eikä tyytyneet minun neuvooni, mutta laittivat kaiken kuritukseni;
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Niin pitää heidän syömän tiensä hedelmästä, ja neuvostansa ravituksi tuleman.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Sillä tyhmäin himo tappaa heidät, ja hulluin onni kadottaa heidät.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Mutta joka minua kuulee, hän asuu turvallisesti, ja ei mitään pahaa pelkää.
