Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Israel fia Solomo, David ƒe vi ƒe lododowo nye esiawo:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
na nunya kple amehehe, na nya goglowo gɔmesese,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
hena agbe dzɔdzɔe kple agbe ɖevi nɔnɔ, be woawɔ nu si dzɔ, nu si le eteƒe kple nu si nyo,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
be ame gblɔewo nadze aɖaŋu eye woana nunya kple sidzedze sɔhɛwo,
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
nunyalawo neɖo to, ne woasrɔ̃ nu akpe ɖe esi wonya xoxo la ŋu eye ame siwo si sidzedze le xoxo la naxɔ aɖaŋu,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
be woase nunyalawo ƒe lododowo abebubuwo kple adzowo gɔme.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Yehowa vɔvɔ̃e nye nunya ƒe gɔmedzedze, ke bometsilawo doa vlo nunya kple amehehe.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Vinye, ɖo to fofowò ƒe nuxɔxlɔ̃ eye mègagbe nu le dawò ƒe nufiame gbɔ o.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Anye seƒoƒokuku aɖo atsyɔ̃ na wò ta kple kɔga anɔ kɔwò.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Vinye, ne nu vɔ̃ wɔlawo le nuwò blem la, mègalɔ̃ na wo o.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Ne wogblɔ na wò be, “Va kplɔ mí ɖo, na míade xa ɖe ame aɖe ƒe ʋu ŋuti, na míanɔ xame na luʋɔ maɖifɔ aɖe,
ne míamii agbagbee abe tsiẽƒe ene, eye míamii blibo abe ame siwo ge dze ʋe globo me ene (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
ekema nu xɔasi vovovowo asu mía si eye míatsɔ afunyinuwo ayɔ míaƒe xɔwo mee
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
eya ta de mía dzi ale be míana gakotoku ɖeka wò” la,
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
vinye, mègakplɔ wo ɖo o, mègaka afɔ woƒe toƒewo o
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
elabena woƒe afɔ ɖea abla ɖe nu vɔ̃ ŋu eye wogona ɖe ʋukɔkɔɖi ŋu.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Enye movidzɔdzɔ be woaɖo ɖɔ ɖi na xeviwo le wo katã ƒe ŋkume!
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Ame siawo de xa ɖi na woawo ŋutɔ ƒe ʋu eye wole adeklo dzi ɖe woawo ŋutɔ ɖokuiwo ŋu!
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Aleae ame siwo tia viɖe ƒoɖi yome la ƒe nuwuwu anɔ, elabena eɖea ame siwo ƒe asi su edzi la ƒe agbe ɖa.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Nunya le ɣli dom le mɔtata dzi eye wòkɔ gbe dzi le ƒuƒoƒewo.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Ele ɣli dom le mɔtata siwo dzi zinyenye le la ƒe dzogoewo dzi eye wòle eƒe nyawo gblɔm le dua ƒe agbowo me be,
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
“Va se ɖe ɣe ka ɣi mi gegemewo mialɔ̃ bometsinuwɔwɔ? Va se ɖe ɣe ka yi fewuɖulawo akpɔ dzidzɔ le fewuɖuɖu ŋu, bometsilawo alé fu sidzedze?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Ne ɖe mietrɔ ɖe nye mokaname ŋu la, anye ne metrɔ nye dzi kɔ ɖe anyi na mi eye mena mienya nye susuwo.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Ke esi miegbe tɔtɔ nam esi meyɔ mi, esi meke nye abɔwo me, mietsɔ ɖeke le eme o
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
eye miedo toku nye aɖaŋuɖoɖowo, hegbe nye mokaname ta la,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
nye hã mako mi le miaƒe gbegblẽ ta eye maɖe alɔme le mia ŋu ne dzɔgbevɔ̃e ƒo ɖe mia dzi,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
ɛ̃, ne eƒo ɖe mia dzi abe ahom sesẽ ene, gbegblẽ hã zɔ to mia dzi abe yali ene, eye xaxa kple hiã va mia dzi kpoyi!
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
“Ekema woayɔm gake nyematɔ o, woadim gake womakpɔm o.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Le esi wolé fu sidzedze eye wometia Yehowavɔvɔ̃ o,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
le esi wogbe nye aɖaŋuɖoɖo hedo vlo nye mokaname ta.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Azɔ la woaɖu woƒe mɔwo ƒe kutsetse eye woƒe ɖoɖowo ƒe kutsetse aɖi ƒo na wo
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
elabena gegemewo ƒe afɔɖeɖe baɖawo awu wo eye bometsilawo ƒe ɖekematsɔleme atsrɔ̃ wo.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Ke ame sia ame si ɖoa tom la, anɔ agbe le dedinɔnɔ me eye aɖe dzi ɖi bɔkɔɔ, mavɔ̃ na dzɔgbevɔ̃e o.”
