Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
The proverbs of Solomon the son of David, king of Israel;
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
To know wisdom and instruction; to perceive the words of understanding;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
To receive the instruction of wisdom, justice, and judgment, and equity;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
To give subtlety to the simple, to the young man knowledge and discretion.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
A wise man will hear, and will increase learning; and a man of understanding shall attain to wise counsels:
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
To understand a proverb, and the interpretation; the words of the wise, and their dark sayings.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
The fear of the LORD is the beginning of knowledge: but fools despise wisdom and instruction.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
My son, hear the instruction of your father, and forsake not the law of your mother:
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
For they shall be an ornament of grace to your head, and chains about your neck.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
My son, if sinners entice you, consent you not.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
If they say, Come with us, let us lay wait for blood, let us lurk privately for the innocent without cause:
Let us swallow them up alive as the grave; and whole, as those that go down into the pit: (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
We shall find all precious substance, we shall fill our houses with spoil:
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Cast in your lot among us; let us all have one purse:
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
My son, walk not you in the way with them; refrain your foot from their path:
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
For their feet run to evil, and make haste to shed blood.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Surely in vain the net is spread in the sight of any bird.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
And they lay wait for their own blood; they lurk privately for their own lives.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
So are the ways of every one that is greedy of gain; which takes away the life of the owners thereof.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Wisdom cries without; she utters her voice in the streets:
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
She cries in the chief place of concourse, in the openings of the gates: in the city she utters her words, saying,
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
How long, you simple ones, will you love simplicity? and the scorners delight in their scorning, and fools hate knowledge?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Turn you at my reproof: behold, I will pour out my spirit to you, I will make known my words to you.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Because I have called, and you refused; I have stretched out my hand, and no man regarded;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
But you have set at nothing all my counsel, and would none of my reproof:
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
I also will laugh at your calamity; I will mock when your fear comes;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
When your fear comes as desolation, and your destruction comes as a whirlwind; when distress and anguish comes on you.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Then shall they call on me, but I will not answer; they shall seek me early, but they shall not find me:
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
For that they hated knowledge, and did not choose the fear of the LORD:
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
They would none of my counsel: they despised all my reproof.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Therefore shall they eat of the fruit of their own way, and be filled with their own devices.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
For the turning away of the simple shall slay them, and the prosperity of fools shall destroy them.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
But whoever listens to me shall dwell safely, and shall be quiet from fear of evil.
