Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Ngeche mag Solomon wuod Daudi, ruodh Israel:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
mamiyo iyudo rieko kod ritruok makare, kendo winjo tiend weche matut;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
kendo miyo idak e ngima moritore kendo mobidhore kitimo gima adiera kendo gima kare kendo mowinjore,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
gimiyo joma ngʼeyogi tin bedo mariek, kendo gimiyo jomatindo ngʼeyo tiend weche kendo pogo tiend wach.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Mad jomariek chik itgi mondo owinji kendo gimedgi e puonjruokgi, to jogo mongʼeyo pogo tiend wach mad oyud gino ma chikogi,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
mondo gingʼe ngeche, sigendini, kod weche ma tiendgi tek mag jorieko.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Luoro Jehova Nyasaye e chakruok mar ngʼeyo to joma ofuwo chayo rieko gi ritruok makare.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Wuoda, chik iti ni puonj wuonu, kendo kik ijwangʼ puonj mar minu.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Ginibedni kaka kondo michwowo e wiyi, kendo kaka thiwni miketo e ngʼuti mondo ineri maber.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Wuoda, ka joricho hoyoi mondo itim marach, kik iyienegi.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Kagiwachoni niya, “Bi idhi kodwa; mondo wabuti ni ngʼato wanegi, kendo wamonj kayiem nono joma onge ketho;
mondo wamuonygi ngili ka bur liel mana ka joma omwony mangima gi bur; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
wabiro yudo gik moko duto mabeyo ma nengogi tek, mi wapongʼ utewa gi gik moyaki.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
In bende riwri kodwa e wachni, kendo wanapog gigo duto mwayako.”
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Wuoda, kik idhi kodgi ngangʼ kendo kik iwuoth e yoregigo,
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
nikech tiendgi reto piyo piyo mar timo richo kendo gimwomore mondo gichwer remo.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Mano kaka en gima nono chiko obadho ka winy duto neno.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Jogi ochiko obadho ne gin giwegi, kendo gin ema ginimokie!
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Mano e giko jogo duto mohero yudo gimoro moyud e yo marach; gino kawo ngima jogo moyude.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Rieko goyo koko matek e yore mag dala, ogoyo koko bende e kuonde chokruok;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
oywak kogoyo koko e akerkeke mag yore motimo koko, owuoyo e dhorangeye mag mier madongo kopenjo niya,
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
“Nyaka karangʼo ma un joma ngʼeyogi tin nusik kuhero yoreu mag ngʼeyo matin?” Nyaka karangʼo ma jojaro pod nosik kamor, e jaro kendo joma ofuwo nosiki kochayo puonj?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Ka dine uwinj siem mara, dine abedo kodu thuolo, kendo damiyo ungʼeyo pacha.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
To nikech ne udaga kane aluongo kendo onge ngʼama nodewa kane adwaro konyou,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
nimar ne udagi puonj maga duto kendo ne ok uwinjo siem mara.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
An to ananyieru bangʼe ka un e chandruok; Anajaru ajara ka masira oloyou,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
ka masira machalo yamb ahiti obiro kuomu, kendo ka chandruok oyweyou ka yamb kalausi. Ka lit kod thagruok ohingou.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Giniluonga, to ok anadwokgi; ginimanya to ok giniyuda.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Kaka ne ok gidwar puonj kendo ok negiyiero luoro Jehova Nyasaye,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Kaka ne ok giyie gi puonjna kendo gidagi siem mara,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
kuom mano ginicham olemo mag yoregi kendo giniyiengʼ gi olemo mar riekogi maricho.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Nikech yore mobam mag bayo mag jogo mangʼeyogi tin noneg-gi, kendo bedo ma ok odewo gimoro mar joma ofuwo notiekgi.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
To ngʼato angʼata mawinjo wachna nodag gi kwe kendo mayom, maonge luoro mar hinyruok.
