Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Ordsprog af Salomo, Davids Søn, Israels Konge,
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
for af dem at faa Visdom og Undervisning, for at forstaa Forstandens Ord;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
for at modtage Undervisning i Klogskab, modtage Ret og Retfærdighed og Retvished;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
for at give de uvidende Vid, de unge Kundskab og Kløgt.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Hvo som er viis, høre til og gaa frem i Lærdom, og hvo som er forstandig, vinde Evne til at styre;
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
for at forstaa Ordsprog og Gaader, Vismænds Ord og deres mørke Taler.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Herrens Frygt er Begyndelse til Kundskab; Daarerne foragte Visdom og Undervisning.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Hør, min Søn! din Faders Undervisning, og forlad ikke din Moders Lov;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
thi de ere en yndig Krans til dit Hoved og Kæder til din Hals.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Min Søn! naar Syndere lokke dig, da samtyk ikke!
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Dersom de sige: Gak med os, vi ville lure efter Blod, vi ville efterstræbe den uskyldige, som er uden Sag;
vi ville, som Dødsriget, sluge dem levende, ja hele og holdne, som de, der nedfare i Hulen; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
vi ville finde alle Haande dyrebart Gods, vi ville fylde vore Huse med Rov;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
du skal tage din Lod iblandt os, vi ville alle sammen have een Pose:
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Min Søn! vandre ikke paa Vej med dem, hold din Fod tilbage fra deres Sti;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
thi deres Fødder haste til ondt, og de skynde sig for at udøse Blod;
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
thi forgæves udspændes Garn for alle Fugles Øjne;
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
og de lure paa deres eget Blod, de efterstræbe deres eget Liv.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Saa ere enhvers Veje, som er hengiven til Gerrighed; den tager sine egne Herrers Liv.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Visdommen raaber udenfor, den opløfter sin Røst paa Gaderne;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
paa Hjørnet af de befærdede Gader raaber den; ved Indgangene til Portene, i Staden, taler den sine Ord:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Hvor længe ville I uvidende elske Uvidenhed, og Spotterne have Lyst til Spot, og Daarer hade Kundskab?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Vender eder til min Revselse; se, jeg vil udgyde min Aand over eder, jeg vil kundgøre eder mine Ord.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Efterdi jeg raabte, og I vægrede eder, jeg udrakte min Haand, og ingen gav Agt;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
og I lode alt mit Raad fare og vilde ikke vide af min Revselse:
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Saa vil jeg, jeg selv le i eders Ulykke, jeg vil spotte, naar det kommer, som I frygte for;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
naar det, som I frygte for, kommer som en Ødelæggelse, og eders Ulykke kommer som en Hvirvelvind, naar Angest og Trængsel kommer over eder:
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Da skulle de paakalde mig, men jeg skal ikke svare, de skulle søge mig, men ikke finde mig.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Fordi de hadede Kundskab og udvalgte ikke Herrens Frygt,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
fordi de ikke vilde vide af mit Raad, men foragtede al min Revselse:
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Saa skulle de æde Frugten af deres Veje og blive mætte af deres egne Raad.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Thi de uvidendes Frafald skal volde dem Død, og Daarers Tryghed skal ødelægge dem selv.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Men hvo mig lyder, skal bo tryggelig og være rolig, uden Frygt for det onde.
