Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Mudre izreke Salomona, sina Davidova, kralja izraelskog:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
da se spozna mudrost i pouka, da se shvate razumne riječi;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
da se primi umna pouka, pravda i pravica i nepristranost;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
da se dade pamet neiskusnima, mladiću znanje i umijeće;
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
kad mudar čuje, da umnoži znanje, a razuman steče mudrije misli;
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
da razumije izreke i prispodobe, riječi mudraca i njihove zagonetke.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Strah je Gospodnji početak spoznaje, ali ludi preziru mudrost i pouku.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Poslušaj, sine moj, pouku oca svoga i ne odbacuj naputka svoje majke!
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Jer će ti biti ljupki vijenac na glavi i ogrlica oko tvoga vrata.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Sine moj, ako te grešnici mame, ne pristaj;
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
ako bi rekli: “Hodi s nama, da vrebamo krv, čekamo u zasjedi nevina ni za što;
da ih progutamo žive kao carstvo smrti i cijele kao one koji silaze u grob; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
naplijenit ćemo svakojaka blaga, napuniti svoje kuće plijenom;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
bacat ćeš s nama svoj ždrijeb, svi ćemo zajedno imati jednu kesu.”
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Sine moj, ne idi s njima na put, makni nogu od njihove staze.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Jer na zlo trče svojim nogama i hite prolijevati krv.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Jer uzalud je razapinjati mrežu pred očima svima pticama.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
A oni vrebaju vlastitu krv, postavljaju zasjedu svojemu životu.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Takva je sudba svih lakomih na ružan dobitak: on ih života stane.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Mudrost glasno uzvikuje na ulici, na trgovima diže svoj glas;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
propovijeda po bučnim uglovima, na otvorenim gradskim vratima govori svoje riječi:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
“Dokle ćete, vi glupi, ljubiti glupost i dokle će podsmjevačima biti milo podsmijevanje, i dokle će bezumnici mrziti znanje?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Poslušajte moju opomenu! Gle, svoj duh pred vas izlijevam, hoću vas poučiti svojim riječima.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Koliko sam vas zvala, a vi ste odbijali; pružala sam ruku, ali je nitko ne opazi.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Nego ste odbacili svaki moj savjet i niste poslušali moje opomene;
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
zato ću se i ja smijati vašoj propasti, rugat ću se kad vas obuzme tjeskoba:
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
kad navali na vas strah kao nevrijeme i zgrabi vas propast kao vihor, kad navali na vas nevolja i muka.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Tada će me zvati, ali se ja neću odazvati; tražit će me, ali me neće naći.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Jer su mrzili spoznaju i nisu izabrali Gospodnjeg straha
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
niti su poslušali moj savjet, nego su prezreli svaku moju opomenu.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Zato će jesti plod svojeg vladanja i nasititi se vlastitih savjeta.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Jer glupe će ubiti njihovo odbijanje, a nemar će upropastiti bezumne.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
A tko sluša mene, bezbrižan ostaje i spokojno živi bez straha od zla.”
