Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Hiche hi Israel leng David chapa Solomon thuchih ho ahi.
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Hiche hi mihemten chihna le kigah chahna, thuchih kiseiho hi ipi kiseina ham, ti ahetdoh theina diu ahi.
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Chule ahoi-apha adihlam'a kihilna kisan them'a adih le thudih agom'a kisanlut ding,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Chuteng milham ho dinga lunglim-geh'a hinna, chule khangdong hon hetna le thil detkhen themna anei diu ahi.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Miching jeng jong khodah'a thepna alambe ding, hetkhenna nei mihem in jong kihilchahna alambe ding ahi.
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Hiche thuchih kiseiho le thil umdan hetthemna anei ding, miching hon thu asei teng, thulem aseidoh jouseu hettheina tha anei ding ahi.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Yahweh Pakai ginna hi hetna dinga abulpi ahin, mingol hon vang chihna le hilchah nan asang thei poi.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Kachapa, napan nahilna ngaijin lang, nanun nahilna jong sang teijin,
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Ijeh inem itileh, amanin nahilna jouse khotona lallukhuh'a nakikhuh ding, chule jana na ngong changa khivui oa naki'o ding ahi.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Kachapa michonseten jol lhah ding nago jong leu, athu'u nangai lou hel ding ahi.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Amahon na henga ahin seidiu, “Hung'in cheu hitin mihem thadin ngah-ute; suhkhel neilou ho jong chu inop chabep uva ibol diuvin nga lhih tau hite.
Ahing changa lhankhuh in aval lhum'a abah gam bang in, eihon jong ahing in bahgam-u hitin, thina kokhuh'a lhalutsa bang in, apum chang in val lhum gam tau hite. (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Chuteng thil thupi tahtah imu diu, mi thil lelo ichomdoh hou chu in dimset'a isit diu ahi.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Keiho kom'a chan hung neijin lang, sumdip kikhong in sum khol khom u-hite, tia ahinsei diu ahi.”
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Hinlah kachapa, amaho toh kilhon khom hih hel'in, amaho lam lhahna akon chun kidalse jon,
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Ajeh chu amaho thilpha lou bolnan akeng-u ajangkhai in, gangtah in thisan aso jiuve.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Hijeh chun vachan ao nading thang kikam amu teng, pannabei asoh jitai.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Hitobang miho hin ama hole amaho thisan sodohna dinga midang achan lhih jiu ahin, amaho thina ding jenga bou mi achan jiu ahi.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Koi hileh hitobang pumtho changa ama phatchomna ding ngaito bang bep ahiuvin, thil lelo neipa ahivang in thina atoh jitan ahi.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Chihna hin lamlen lah'a kho asamjin, japi lah jenga jong ogin kithong tah'in apeng jin ahi.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Chihna hi lamlen dunga jong apeng jah jeng in, khopi kelkot mai'a jong thu aphong doh jin ahi.
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
“Vo mihemte, itih chanpi mihem mei meija hin ding nagot u-ham, anop nop'a paohon itih chanpi michunga nanop pao diu ham? Angol hon itih chanpi hetna nathet diu hitam?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Kathumop nahi ngai phau vin, ajeh chu keiman nangho dinga kalunggel ngaito kasei ding, chuteng kathuseija kon chihna nalam doh diu ahi.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Ijeh inem itileh keiman nang ho kakou un, nang hon nei donbut deh pouve. Kakhut ban in kahin sang uvin, iman jong nagel deh pouvin ahi.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Kahilna abonchan nadonse pouvin, kagihsal na jouse jong khatcha nadonse pouvin ahi.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Hijeh chun hahsatna dinmun nalhun teng uleh kanuisat diu, manthah nan nalhun den tengu jong leh kanuisat ding nahiuve.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Huipi hattah banga manthahnan nahin lhun khum diu, chimpei banga hahsatna nahin to diu, chule gim le hesoh hoise tah in nalhun dendiu hijongleh ka khohsah louhel ding nahi tauve.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Hinlah amahon panpi ngaija eihin kou-diu, keiman kadonbut dehlou diu, gil tah'a eihol jing diu, ahin eihol doh jou deh lou diu ahi.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Ajeh chu amahon hetna athet uvin, Yahweh Pakai gin ding jong alheng deh pouvin ahi.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Amahon kahilna asang pouvin, kagih salna jouse jong pannabei aso tauvin ahi.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Chule amahon anop chabep uva atoh-gau aneh diu, thilpha lou angaito jouseu thao twi banga jol lha diu ahi.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Ajeh chu amahon lamdih jot louvin, milham ho chunga thina alhung lo jitan, lungthim beiho kiletsahna chu amaho manthahna asoh jin ahi.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Koi hileh kasei phatah'a ngaija chun lungmonna anei ding, gin ding neiloua lungmong sel'a cheng jing ding ahi.”
