< Притчи 1 >
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Goe buga ganodini malasu amo Soloumone (Da: ibidi ea mano) Isala: ili hina bagade da dedei.
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Goe da malasu amo ea di bagade fidimuyo amola dia noga: le hou moloi ba: ma: ne amola hou ida: iwanedafa olelesa. Amola noga: le amo sia: dawa: ma: ne ea bai da gududafa.
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Amola ilia da dima noga: le hou moloi ahoanoma: ne olelesa amola defele hamoma: ne olelesa.
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Amola ilia di dawa: loma: ne hamosa amola dunu dawa: su bagade olelesa eno dunu goi olelema: ne.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Amo sia: dedei da bagade dawa: su dunu ilima dawa: loma: ne, olelesu amola moloidafa hou imunu.
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Amasea, ilia da malasu wamolegei bai amo noga: le dawa: ma: ne amola malasu da moloi dunu ea hou heda: ma: ne eno hou doaga: sea, dawa: ma: ne olelesa.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Di da bagade dawa: su hou lamu hanai galea, hidadea Godema nodone dawa: ma. Gagaoui dunu ilia da dawa: su bagade lama: ne hame asigisa, amola moloidafa hou dawa: mu higasa.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Nagofe! Dia noga: le nabima, dia ada amola ame elea sia: sea.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Elea olelebe amo ea dia hou da gado heda: mu amola dia hamobe liligi da nina: hamoi habuga o galogoaga gisa: gisu amo ba: le defele ba: mu.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Nagofe dia! Wadela: le hamosu dunu ilia dima adoba: sea, di amoma maedafa madelama.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Ilia sia: sa, “Misa! Ninia hedemusa: noga: i dunu medole legemusa: hogola masunu.
12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol )
Amaiba: le ninia asili, hahawane esalebe dunu ba: sea, hedolowane medole legemu. (Sheol )
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Amasea ninia ilia liligi lale ninia diasuga gaguli masunu amola ninia da liligi gagui dunu agoai esalumu.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Misa! Ninima madelama! Amola ninia wamolai liligi gilisili gagumu.”
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Nagofe! Agoai dunu ilima mae gilisima amola di gasigama.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Ilia da gasa bagadewane eso huluane eno dunu medole legemusa: momagei esala.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Amola di da sio di hanai amo sio sa: ima: ne sani amoga gaguma: ne e ba: lalea hame ligisisa.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Be dunu nowa e amane hamosea, e da hina: bogoma: ne sani amoga hina: sa: ima: ne logo hogosa.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Wamolasu e da ea wamolasu hamobeba: le da bogosu ba: mu. Nowa da nimi gasa fi hou bagade hamosea da bogosu ba: mu.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Nabima! Bagade Dawa: su Hou da welala amola logoga amola gilisisu bidi lama: ne diasu sogega welala.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Gasa gala welala amola fi sogebi logo holeiga amola dunu huluane gilisibi amola misini gilisisu sogebi.
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Gagaoui dunu habowali dili da gagaoui esaloma: bela: ? Habowali dilia da Bagade Dawa: su Hou amoma higale oufesega: ma: bela: ? Amola habogala dawa: lama: bela: ?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Na da dilima gagabole sia: sea, dilia noga: le nabima! Na da hahawane sia: olelesa amola na dawa: dilima olelemu.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Na da dilima welalu amola dili misa: ne sia: nanu, be dilia da hame nabi amola dilia da na sia: be hame dawa: digi.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Dili da na fada: i sia: i higa: i amola na olelei amola dili da amane hamomusa: hame hanai amola na gagabosu hame nabi.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Amaiba: le, dilia da da: i dioi doaga: sea na da diliba: le oufesega: mu amola na da dili gadele oumu dilima beda: ga da: i dioi doaga: sea.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Adi liligi, mulu mabe amo defele se fo mabe defele dilima da: i dioi amola se nabasu doaga: sea,
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
dilia da hahawane bagade dawa: su esalusu hogomu amola wemu. Be na da hame nabimu. Dilia da na hogoi helemu. Be amomane dilia da na hame ba: mu.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Dili da musa: Bagade Dawa: su Hou hogomusa: hame hamosu amola dili da Gode Ea moloidafa hou nabimu higasu.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Dili da na sia: amo hame nabasu amola na olelesea amoga hame dawa: su.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Amaiba: le dili da dilia higa: i amo ea bidi lamu. Amola dili hou amo hamoiba: le, dilia da olomu.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Hame dawa: su dunu ilia bogosu bai da ilia Bagade Dawa: su Hou amo higasa. Amola gagaoui dunu ilia da ilia gagaoui hou amoga ilila: wadela: sa.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Nowa da nama nabasu hou hamosea amo da gaga: su ba: mu, amola e da udigili beda: su hou bai hame ba: mu.