Филипяни 3
1 Впрочем, братя мои, радвайте се в Господа. За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.
Finally, my brethren, rejoice in the Lord; to write the same things to you, to me is not burdensome, and for you it is safe.
2 Пазете се от злите работници, пазете се от поборниците на обрязването ( Гръцки: От връзването: презрителен израз);
Beware of the dogs, beware of the evil workmen, beware of the concision.
3 защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Хрита Исуса, и не уповаваме на плътта.
For we are the circumcision, who worship by the Spirit of God, and glory in Christ Jesus, and have no confidence in the flesh;
4 При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,
though I myself have reason for confidence even in the flesh. If any other man thinketh that he hath reason for confidence in the flesh, I more;
5 бидейки обрязан в осмия ден, от Израиловия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреин, досежно закона фарисей,
circumcised the eighth day, of the race of Israel, of the tribe of Benjamin, a Hebrew of the Hebrews; as to the Law, a Pharisee;
6 по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.
as to zeal, persecuting the church; as to the righteousness which is in the Law, blameless.
7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.
But whatever things were gain to me, those for the sake of Christ I have counted but loss.
8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо
Nay more, I count all things to be loss for the excellency of the knowledge of Christ Jesus my Lord, for whom I have suffered the loss of all things, and count them as refuse, that I may gain Christ,
9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
and be found in him, not having my own righteousness, which is of the Law, but that which is through faith in Christ, the righteousness which is from God upon faith;
10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и обещанието в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,
that I may know him, and the power of his resurrection, and the fellowship of his sufferings, while becoming like him in his death,
11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите
if by any means I may attain to the resurrection from the dead.
12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.
Not that I have already obtained, or have been already perfected; but I press on, if I may also lay hold of that for which I was laid hold of by Christ.
13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя,
Brethren, I do not reckon myself to have laid hold of it; but one thing I do, forgetting the things that are behind, and stretching forth to the things that are before,
14 пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога признание в Хриса Исуса
I press toward the mark for the prize of the heavenly calling of God in Christ Jesus.
15 И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие в него.
Let us, therefore, as many as are perfect, be of this mind; and if ye have a different mind in anything, even this will God reveal to you.
16 Само нека [имаме за правило да] живее според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме].
Nevertheless, whereto we have reached, in that let us walk.
17 Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имаме пример в нас.
Brethren, be ye followers together of me, and mark those who walk as ye have us for an example.
18 Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам се обхождат като врагове на Христовия кръст;
For many walk, of whom I told you often, and now tell you even weeping, that they are the enemies of the cross of Christ;
19 чиято сетнина е погибел, чиито бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща.
whose end is destruction, whose God is their belly, and whose glory is in their shame, whose mind is on earthly things.
20 Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа,
For the country of which we are citizens is heaven, whence also we wait for a Saviour, the Lord Jesus Christ,
21 Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнение на силата Си да покори и всичко на Седе Си.
who will transform the body of our humiliation so that it shall be conformed to the body of his glory, according to the working of the power with which he is able to subdue all things to himself.
