Филипяни 2

1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое милосърдие и състрадание,

2 направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.

3 Не правете нищо от партизанство или от щеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.

4 Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.

5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

6 Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,

7 но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

9 Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име;

10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,

11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;

13 Защото Бог е, Който според благоволението Си действува във вас и да желаете това и да го изработвате.

14 Вършете всичко без роптане и без препиране,

15 за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

17 Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.

18 Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.

19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.

21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.

22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.

23 Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене;

24 а уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда.

25 Счетох, обаче за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;

26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули че бил болен.

27 И наистина той боледува близу до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.

28 Затова и по-скоро го изпратих, та да го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;

29 Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,

30 понеже заради Христовото дело той дойде близу до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.