Филипяни 2
1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое милосърдие и състрадание,
ει τις ουν παρακλησις εν χριστω ει τι παραμυθιον αγαπης ει τις κοινωνια πνευματος ει τις σπλαγχνα και οικτιρμοι
2 направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.
πληρωσατε μου την χαραν ινα το αυτο φρονητε την αυτην αγαπην εχοντες συμψυχοι το εν φρονουντες
3 Не правете нищо от партизанство или от щеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.
μηδεν κατ εριθειαν μηδε κατα κενοδοξιαν αλλα τη ταπεινοφροσυνη αλληλους ηγουμενοι υπερεχοντας εαυτων
4 Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.
μη τα εαυτων {VAR1: εκαστοι } {VAR2: εκαστος } σκοπουντες αλλα {VAR1: και } {VAR2: [και] } τα ετερων εκαστοι
5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
τουτο φρονειτε εν υμιν ο και εν χριστω ιησου
6 Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
ος εν μορφη θεου υπαρχων ουχ αρπαγμον ηγησατο το ειναι ισα θεω
7 но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
αλλα εαυτον εκενωσεν μορφην δουλου λαβων εν ομοιωματι ανθρωπων γενομενος και σχηματι ευρεθεις ως ανθρωπος
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
εταπεινωσεν εαυτον γενομενος υπηκοος μεχρι θανατου θανατου δε σταυρου
9 Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име;
διο και ο θεος αυτον υπερυψωσεν και εχαρισατο αυτω το ονομα το υπερ παν ονομα
10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,
ινα εν τω ονοματι ιησου παν γονυ καμψη επουρανιων και επιγειων και καταχθονιων
11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
και πασα γλωσσα εξομολογησηται οτι κυριος ιησους χριστος εις δοξαν θεου πατρος
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;
ωστε αγαπητοι μου καθως παντοτε υπηκουσατε μη {VAR1: [ως] } {VAR2: ως } εν τη παρουσια μου μονον αλλα νυν πολλω μαλλον εν τη απουσια μου μετα φοβου και τρομου την εαυτων σωτηριαν κατεργαζεσθε
13 Защото Бог е, Който според благоволението Си действува във вас и да желаете това и да го изработвате.
θεος γαρ εστιν ο ενεργων εν υμιν και το θελειν και το ενεργειν υπερ της ευδοκιας
14 Вършете всичко без роптане и без препиране,
παντα ποιειτε χωρις γογγυσμων και διαλογισμων
15 за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
ινα γενησθε αμεμπτοι και ακεραιοι τεκνα θεου αμωμα μεσον γενεας σκολιας και διεστραμμενης εν οις φαινεσθε ως φωστηρες εν κοσμω
16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
λογον ζωης επεχοντες εις καυχημα εμοι εις ημεραν χριστου οτι ουκ εις κενον εδραμον ουδε εις κενον εκοπιασα
17 Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.
αλλα ει και σπενδομαι επι τη θυσια και λειτουργια της πιστεως υμων χαιρω και συγχαιρω πασιν υμιν
18 Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.
το δε αυτο και υμεις χαιρετε και συγχαιρετε μοι
19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.
ελπιζω δε εν κυριω ιησου τιμοθεον ταχεως πεμψαι υμιν ινα καγω ευψυχω γνους τα περι υμων
20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.
ουδενα γαρ εχω ισοψυχον οστις γνησιως τα περι υμων μεριμνησει
21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.
οι παντες γαρ τα εαυτων ζητουσιν ου τα {VAR1: χριστου ιησου } {VAR2: ιησου χριστου }
22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.
την δε δοκιμην αυτου γινωσκετε οτι ως πατρι τεκνον συν εμοι εδουλευσεν εις το ευαγγελιον
23 Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене;
τουτον μεν ουν ελπιζω πεμψαι ως αν αφιδω τα περι εμε εξαυτης
24 а уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда.
πεποιθα δε εν κυριω οτι και αυτος ταχεως ελευσομαι
25 Счетох, обаче за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;
αναγκαιον δε ηγησαμην επαφροδιτον τον αδελφον και συνεργον και συστρατιωτην μου υμων δε αποστολον και λειτουργον της χρειας μου πεμψαι προς υμας
26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули че бил болен.
επειδη επιποθων ην παντας υμας {VAR1: [ιδειν] } και αδημονων διοτι ηκουσατε οτι ησθενησεν
27 И наистина той боледува близу до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.
και γαρ ησθενησεν παραπλησιον {VAR1: θανατου } {VAR2: θανατω } αλλα ο θεος ηλεησεν αυτον ουκ αυτον δε μονον αλλα και εμε ινα μη λυπην επι λυπην σχω
28 Затова и по-скоро го изпратих, та да го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;
σπουδαιοτερως ουν επεμψα αυτον ινα ιδοντες αυτον παλιν χαρητε καγω αλυποτερος ω
29 Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,
προσδεχεσθε ουν αυτον εν κυριω μετα πασης χαρας και τους τοιουτους εντιμους εχετε
30 понеже заради Христовото дело той дойде близу до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.
οτι δια το εργον {VAR1: κυριου } {VAR2: χριστου } μεχρι θανατου ηγγισεν παραβολευσαμενος τη ψυχη ινα αναπληρωση το υμων υστερημα της προς με λειτουργιας
