Филипяни 2
1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое милосърдие и състрадание,
If then there is any exhortation in Christ, if any encouragement from love, if any partaking of the Spirit, if any tenderness and compassion,
2 направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.
make my joy full, that ye be of the same mind, having the same love, with union of soul cherishing one mind;
3 Не правете нищо от партизанство или от щеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.
doing nothing in the spirit of faction, or in the spirit of vain-glory, but in humility esteeming others as better than yourselves;
4 Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.
looking each of you not to his own interest, but each to the interest of others also.
5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
Yea, let this mind be in you which was in Christ Jesus,
6 Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
who, being in the form of God, did not regard it as a thing to be grasped at to be on an equality with God,
7 но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
but made himself of no consideration, taking the form of a servant, and becoming like men;
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
and in what appertained to him appearing as a man, he humbled himself, and was obedient unto death, even the death of the cross.
9 Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име;
Wherefore God also highly exalted him, and gave him a name which is above every name;
10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,
that in the name of Jesus every knee should bow, of those who are in heaven, and those on earth, and those under the earth,
11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
and that every tongue should confess that Jesus Christ is Lord, to the glory of God, the Father.
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;
So then, my beloved, as ye always obeyed, not as in my presence only, but now much more in my absence, work out your own salvation with fear and trembling;
13 Защото Бог е, Който според благоволението Си действува във вас и да желаете това и да го изработвате.
for it is God who worketh in you both to will and to work for his good pleasure.
14 Вършете всичко без роптане и без препиране,
Do all things without murmurings and doubts;
15 за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
that ye may be blameless and pure, children of God, without rebuke, in the midst of a crooked and perverse generation; among whom ye shine as luminaries in the world,
16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
holding forth the word of life, that I may have whereof to boast against the day of Christ, that I did not run in vain, or labor in vain.
17 Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.
But if I am even poured out on the sacrifice and ministration of your faith, I rejoice, and rejoice with you all.
18 Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.
For the same reason, do ye also rejoice, and rejoice with me.
19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.
But I hope in the Lord Jesus to send Timothy to you soon, that I also may be cheered when I know your state.
20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.
For I have no one like-minded, who will have a true concern for your state;
21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.
for all of them are seeking their own things, not those of Christ Jesus.
22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.
But ye know the proof of him, that, as a son serves a father, he served with me for the gospel.
23 Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене;
Him therefore I hope to send forthwith, as soon as I see how it will go with me;
24 а уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда.
but I trust in the Lord that I also myself shall come soon.
25 Счетох, обаче за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;
Yet I thought it necessary to send to you Epaphroditus, my brother, and companion in labor, and fellow-soldier, but your messenger, and minister to my wants;
26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули че бил болен.
for he was longing after you all, and was much troubled, because ye heard that he was sick.
27 И наистина той боледува близу до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.
For indeed he was sick near to death; but God had mercy on him; and not on him only, but on me also, lest I should have sorrow upon sorrow.
28 Затова и по-скоро го изпратих, та да го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;
I send him therefore the more speedily, that when ye see him ye may again rejoice, and that I may be the less sorrowful.
29 Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,
Receive him therefore in the Lord with all gladness, and hold such in honor;
30 понеже заради Христовото дело той дойде близу до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.
because he was near to death on account of the work, hazarding his life to supply what was wanting on your part in the ministration to me.
