Филипяни 2
1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое милосърдие и състрадание,
If there be therfore any consolation in Christ, if any comfort of loue, if any fellowship of the Spirit, if any compassion and mercie,
2 направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.
Fulfill my ioye, that ye be like minded, hauing the same loue, being of one accorde, and of one iudgement,
3 Не правете нищо от партизанство или от щеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.
That nothing be done through contention or vaine glory, but that in meekenesse of minde euery man esteeme other better then himselfe.
4 Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.
Looke not euery man on his owne things, but euery man also on the things of other men.
5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
Let the same minde be in you that was euen in Christ Iesus,
6 Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
Who being in ye forme of God, thought it no robberie to be equall with God:
7 но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
But he made himself of no reputation, and tooke on him ye forme of a seruant, and was made like vnto men, and was founde in shape as a man.
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
He humbled himselfe, and became obedient vnto the death, euen the death of the Crosse.
9 Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име;
Wherefore God hath also highly exalted him, and giuen him a Name aboue euery name,
10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,
That at the Name of Iesus shoulde euery knee bowe, both of things in heauen, and things in earth, and things vnder the earth,
11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
And that euery tongue shoulde confesse that Iesus Christ is the Lord, vnto the glory of God the Father.
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;
Wherefore my beloued, as ye haue alwayes obeyed me, not as in my presence only, but now much more in mine absence, so make an end of your owne saluation with feare and trembling.
13 Защото Бог е, Който според благоволението Си действува във вас и да желаете това и да го изработвате.
For it is God which worketh in you, both the will and the deede, euen of his good pleasure.
14 Вършете всичко без роптане и без препиране,
Do all things without murmuring and reasonings,
15 за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
That ye may be blamelesse, and pure, and the sonnes of God without rebuke in the middes of a naughtie and crooked nation, among whom yee shine as lights in the world,
16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
Holding forth the worde of life, that I may reioyce in the day of Christ, that I haue not runne in vaine, neither haue laboured in vaine.
17 Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.
Yea, and though I bee offered vp vpon the sacrifice, and seruice of your faith, I am glad, and reioyce with you all.
18 Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.
For the same cause also be ye glad, and reioyce with me.
19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.
And I trust in the Lord Iesus, to sende Timotheus shortly vnto you, that I also may be of good comfort, when I knowe your state.
20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.
For I haue no man like minded, who will faithfully care for your matters.
21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.
For all seeke their owne, and not that which is Iesus Christes.
22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.
But yee knowe the proofe of him, that as a sonne with the father, hee hath serued with me in the Gospel.
23 Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене;
Him therefore I hope to send assoone as I knowe howe it will goe with me,
24 а уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда.
And trust in the Lord, that I also my selfe shall come shortly.
25 Счетох, обаче за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;
But I supposed it necessarie to sende my brother Epaphroditus vnto you, my companion in labour, and fellowe souldier, euen your messenger, and he that ministred vnto me such things as I wanted.
26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули че бил болен.
For he longed after all you, and was full of heauinesse, because yee had heard that hee had beene sicke.
27 И наистина той боледува близу до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.
And no doubt he was sicke, very neere vnto death: but God had mercie on him, and not on him onely, but on me also, least I should haue sorowe vpon sorowe.
28 Затова и по-скоро го изпратих, та да го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;
I sent him therefore the more diligently, that when yee shoulde see him againe, yee might reioyce, and I might be the lesse sorowfull.
29 Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,
Receiue him therefore in the Lord with all gladnesse, and make much of such:
30 понеже заради Христовото дело той дойде близу до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.
Because that for the woorke of Christ he was neere vnto death, and regarded not his life, to fulfill that seruice which was lacking on your part towarde me.
