Числа 35
1 Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:
And the Lord spoke to Moses to the west of Moab by Jordan near Jericho, saying,
2 Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се зеселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.
Give orders to the children of Israel, and they shall give to the Levites cities to dwell in from the lot of their possession, and they shall give to the Levites the suburbs of the cities round about them.
3 Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.
And the cities shall be for them to dwell in, and their enclosures shall be for their cattle and all their beasts.
4 Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.
And the suburbs of the cities which ye shall give to the Levites, shall be from the wall of the city and outwards two thousand cubits round about.
5 Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя, северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.
And thou shalt measure outside the city on the east side two thousand cubits, and on the south side two thousand cubits, and on the west side two thousand cubits, and on the north side two thousand cubits; and your city shall be in the midst of this, and the suburbs of the cities [as described].
6 И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.
And ye shall give the cities to the Levites, the six cities of refuge which ye shall give for the slayer to flee thither, and in addition to these, forty-two cities.
7 Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.
Ye shall give to the Levites in all forty-eight cities, them and their suburbs.
8 И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.
And as for the cities which ye shall give out of the possession of the children of Israel, from those [that have] much [ye shall give] much, and from those that have less ye shall give less: they shall give of their cities to the Levites each one according to his inheritance which they shall inherit.
9 Господ говори още на Моисея казвайки:
And the Lord spoke to Moses, saying,
10 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,
Speak to the children of Israel, and thou shalt say to them, Ye are to cross over Jordan into the land of Chanaan.
11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.
And ye shall appoint to yourselves cities: they shall be to you cities of refuge for the slayer to flee to, every one who has killed another unintentionally.
12 Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.
And the cities shall be to you places of refuge from the avenger of blood, and the slayer shall not die until he stands before the congregation for judgment.
13 От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.
And the cities which ye shall assign, [even] the six cities, shall be places of refuge for you.
14 Три града да дадете оттатък Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.
Ye shall assign three cities on the other side of Jordan, and ye shall assign three cities in the land of Chanaan.
15 Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягват там всеки, който би убил човек по погрешка.
It shall be a place of refuge for the children of Israel, and for the stranger, and for him that sojourns among you; these cities shall be for a place of refuge, for every one to flee thither who has killed a man unintentionally.
16 Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
And if he should smite him with an iron instrument, and the man should die, he is a murderer; let the murderer by all means be put to death.
17 Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
And if he should smite him with a stone [thrown] from his hand, whereby a man may die, and he [thus] die, he is a murderer; let the murderer by all means be put to death.
18 Или ако го е ударил с дървено оръжие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
And if he should smite him with an instrument of wood from his hand, whereby he may die, and he [thus] die, he is a murderer; let the murderer by all means be put to death.
19 Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.
The avenger of blood himself shall slay the murderer: whensoever he shall meet him he shall slay him.
20 И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,
And if he should thrust him through enmity, or cast any thing upon him from an ambuscade, and the man should die,
21 или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
or if he have smitten him with his hand through anger, and the man should die, let the man that smote him be put to death by all means, he is a murderer: let the murderer by all means be put to death: the avenger of blood shall slay the murderer when he meets him.
22 Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,
But if he should thrust him suddenly, not through enmity, or cast any thing upon him, not from an ambuscade,
23 или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,
or [smite him] with any stone, whereby a man may die, unawares, and it should fall upon him, and he should die, but he was not his enemy, nor sought to hurt him;
24 тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;
then the assembly shall judge between the smiter and the avenger of blood, according to these judgments.
25 и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.
And the congregation shall rescue the slayer from the avenger of blood, and the congregation shall restore him to his city of refuge, whither he fled for refuge; and he shall dwell there till the death of the high-priest, whom they anointed with the holy oil.
26 Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,
But if the slayer should in any wise go out beyond the bounds of the city whither he fled for refuge,
27 и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;
and the avenger of blood should find him without the bounds of the city of his refuge, and the avenger of blood should kill the slayer, he is not guilty.
28 защото убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.
For he ought to have remained in the city of refuge till the high-priest died; and after the death of the high-priest the slayer shall return to the land of his possession.
29 Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.
And these things shall be to you for an ordinance of judgment throughout your generations in all your dwellings.
30 Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите на свидетели: обаче не бива само един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.
Whoever kills a man, thou shalt slay the murderer on the testimony of witnesses; and one witness shall not testify against a soul that he should die.
31 Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.
And ye shall not accept ransoms for life from a murderer who is worthy of death, for he shall be surely put to death.
32 Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.
Ye shall not accept a ransom [to excuse] his fleeing to the city of refuge, so that he should again dwell in the land, until the death of the high-priest.
33 Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.
So shall ye not pollute with murder the land in which ye dwell; for this blood pollutes the land, and the land shall not be purged from the blood shed upon it, but by the blood of him that shed it.
34 Нито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.
And ye shall not defile the land whereon ye dwell, on which I dwell in the midst of you; for I am the Lord dwelling in the midst of the children of Israel.
