Числа 32

1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

Torej Rubenovi in Gadovi otroci so imeli veliko množico živine in ko so zagledali deželo Jazêr in deželo Gileád, glej, [ta] kraj je bil kraj za živino,

2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

so Gadovi otroci in Rubenovi otroci prišli in spregovorili Mojzesu, duhovniku Eleazarju in princem skupnosti, rekoč:

3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

»Atarót, Dibón, Jazêr, Nimra, Hešbón, Elalé, Sebma, Nebó in Beón

4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

torej dežela, ki jo je Gospod udaril pred Izraelovo skupnostjo, je dežela živine in tvoji služabniki imajo živino.«

5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.

Zatorej so rekli: »Če smo našli milost v tvojem pogledu, naj bo ta dežela dana tvojim služabnikom za posest in ne odvedi nas čez Jordan.«

6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

Mojzes je Gadovim otrokom in Rubenovim otrokom rekel: »Mar bodo vaši bratje šli na vojno, vi pa boste tukaj sedeli?

7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?

Zakaj odvračate srce Izraelovih otrok od tega, da bi šli čez, v deželo, ki jim jo je dal Gospod?

8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;

Tako so storili vaši očetje, ko sem jih poslal iz Kadeš Barnée, da pogledajo deželo.

9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.

Kajti ko so odšli gor, v dolino Eškól in videli deželo, so odvrnili srca Izraelovih otrok, da naj ne bi šli v deželo, ki jim jo je dal Gospod.

10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

Isti čas je bila vžgana Gospodova jeza in prisegel je, rekoč:

11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

›Zagotovo ne bo nihče izmed mož, ki so prišli gor iz Egipta, od dvajset let starih in navzgor, videl dežele, ki sem jo prisegel Abrahamu, Izaku in Jakobu, ker mi niso popolnoma sledili,

12 освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

razen Jefunéjevega sina Kaléba, Kenázovca in Nunovega sina Józueta, kajti onadva sta popolnoma sledila Gospodu.‹

13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

Gospodova jeza je bila vžgana zoper Izrael in primoral jih je, da so se štirideset let klatili po divjini, dokler ni bil použit ves rod, ki je počel zlo v Gospodovih očeh.

14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

In glejte, vzdignjeni ste na mesta svojih očetov, zarod grešnikov, da še povečate Gospodovo kruto jezo zoper Izraela.

15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.

Kajti če se odvrnete od njega, jih bo ponovno pustil v divjini in vi boste uničili vse to ljudstvo.«

16 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

Približali so se k njemu in rekli: »Tukaj bomo zgradili ovčje staje za svojo živino in mesta za svoje malčke,

17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

toda mi sami bomo pohiteli, da gremo oboroženi pred Izraelovimi otroki, dokler jih ne privedemo na njihov kraj in naši malčki bodo zaradi prebivalcev dežele prebivali v utrjenih mestih.

18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

Ne bomo se vrnili v svoje hiše, dokler vsak mož izmed Izraelovih otrok ne podeduje svoje dediščine.

19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

Kajti ne bomo je podedovali s tistimi na tamkajšnji strani Jordana ali naprej, ker nam je naša dediščina pripadla na tej strani Jordana proti vzhodu.«

20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

Mojzes jim je rekel: »Če boste storili to stvar, če boste šli oboroženi za vojno pred Gospodom

21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

in boste vsi izmed vas šli oboroženi čez Jordan pred Gospodom, dokler on pred seboj ne prežene svojih sovražnikov,

22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

in bo dežela podvržena pred Gospodom, potem se boste vrnili in boste brez krivde pred Gospodom in pred Izraelom in ta dežela bo vaša posest pred Gospodom.

23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

Toda če ne boste tako storili, glejte, ste grešili zoper Gospoda in bodite prepričani, da vas bo vaš greh našel.

24 Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

Zgradite vaša mesta za svoje malčke in staje za svoje ovce in storite to, kar je izšlo iz vaših ust.«

25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.

Gadovi otroci in Rubenovi otroci so spregovorili Mojzesu, rekoč: »Tvoji služabniki bodo storili kakor moj gospod zapoveduje.

26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

Naši malčki, naše žene, naši tropi in vsa naša živina bo tam, v mestih Gileáda,

27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

toda tvoji služabniki pojdejo preko, vsak mož oborožen za vojno pred Gospodom, da se bojuje, kakor pravi moj gospod.«

28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

Tako je glede njih Mojzes zapovedal duhovniku Eleazarju, Nunovemu sinu Józuetu in vodjem očetov rodov Izraelovih otrok.

29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

Mojzes jim je rekel: »Če bodo Gadovi otroci in Rubenovi otroci z vami šli prek Jordana, vsak mož oborožen za boj, pred Gospodom in bo dežela podjarmljena pred vami, potem jim boste dali za posest deželo Gileád,

30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

toda če ne bodo z vami prečkali oboroženi, bodo imeli posesti med vami v kánaanski deželi.«

31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.

Gadovi otroci in Rubenovi otroci so odgovorili, rekoč: »Kakor je Gospod rekel svojim služabnikom, tako bomo storili.

32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.

Prešli bomo oboroženi pred Gospodom v kánaansko deželo, da bo posest naše dediščine, na tej strani Jordana, lahko naša.«

33 И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

Mojzes jim je dal, torej Gadovim otrokom, Rubenovim otrokom in polovici rodu Jožefovega sina Manáseja, kraljestvo amoréjskega kralja Sihóna in kraljestvo bašánskega kralja Oga, deželo z njenimi mesti v pokrajini, celo mesta dežele naokoli.

34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

Gadovi otroci so zgradili Dibón, Atarót, Aroêr,

35 Атротсофан, Язир, Иогвея,

Atrót, Šofán, Jaazêr, Jogbóho,

36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

Bet Nimro Bet Harám, utrjena mesta in staje za ovce.

37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

Rubenovi otroci so zgradili Hešbón, Elalé, Kirjatájim,

38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.

Nebó, Báal Meón (njihova imena so spremenili) in Sibmo, in dali druga imena mestom, ki so jih zgradili.

39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

Otroci Manásejevega sina Mahírja so odšli do Gileáda, ga zavzeli in razlastili Amoréjce, ki so bili v njem.

40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

Mojzes je dal Gileád Manásejevemu sinu Mahírju in ta je tam prebival.

41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.

Manásejev sin Jaír je odšel in zavzel njihova majhna mesta in jih imenoval Havot Jaír.

42 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.

Nobah je odšel in zavzel Kenát in njegove vasi ter ga po svojem lastnem imenu imenoval Nobah.