Числа 32
1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
А синови Рувимови и синови Гадови имаху врло много стоке, и видеше земљу јазирску и земљу галадску да је добра за стоку.
2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
И дошавши синови Гадови и синови Рувимови рекоше Мојсију и Елеазару свештенику и кнезовима од збора говорећи:
3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
Атарот и Девон и Јазир и Намра и Есевон и Елеалија и Севама и Навав и Веан,
4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
Та је земља, коју Господ покори збору израиљском, добра за стоку, а слуге твоје имају стоке.
5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.
Ако смо, рекоше, нашли милост пред тобом, нека се та земља даде слугама твојим у наследство, немој нас водити преко Јордана.
6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
А Мојсије рече синовима Гадовим и синовима Рувимовим: Браћа ће ваша ићи на војску, а ви хоћете овде да останете?
7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?
Зашто обарате срце синовима Израиљевим да не пређу у земљу коју им је дао Господ?
8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;
Тако су учинили оци ваши, кад их послах из Кадис-Варније да уходе земљу;
9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.
И отидоше до потока Есхола, и уходише земљу; и оборише срце синовима Израиљевим да не иду у земљу коју им даде Господ;
10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
И разгневи се онда Господ, и закле се говорећи:
11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
Неће ти људи који изађоше из Мисира, од двадесет година и више, видети земље за коју се заклех Авраму, Исаку и Јакову, јер се не држаше мене сасвим,
12 освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
Осим Халева, сина Јефонијиног Кенезеја и Исуса сина Навиног, јер се сасвим држаше Господа.
13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
И разгневи се Господ на Израиља, и учини те се потуцаше по пустињи четрдесет година, докле не помре сав онај нараштај који чињаше зло пред Господом.
14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
А ви сада изађосте на место отаца својих, род грешних људи, да умножавате жестину гнева Господњег на Израиља.
15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.
Ако се одвратите од њега, Он ће га још оставити у пустињи, и тако ћете упропастити сав онај народ.
16 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
А они приступише опет к њему, и рекоше му: Ми смо ради само торове начинити овде за стада своја и градове за децу своју.
17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.
А сами ћемо наоружани јуначки поћи пред синовима Израиљевим, докле их не одведемо на њихово место; а наша деца нека стоје у градовима тврдим ради становника те земље.
18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
Нећемо се вратити кућама својим докле синови Израиљеви не приме сваки своје наследство.
19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
Нити ћемо узети наследство с њима с оне стране Јордана ни даље, ако нам допадне наследство с ове стране Јордана према истоку.
20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
Тада им рече Мојсије; ако ћете учинити тако и ићи под оружјем пред Господом на војску,
21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
Ако сваки од вас под оружјем пређе преко Јордана пред Господом, докле не отера испред себе непријатеља својих,
22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
И докле се не покори земља пред Господом, па се онда вратите и не згрешите Господу ни Израиљу, онда ће ова земља припасти вама у наследство пред Господом.
23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
Ако ли не учините тако, гле, згрешићете Господу, и знајте да ће вас грех ваш стићи.
24 Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
Градите себи градове за децу своју и торове за стоку своју; и шта је изашло из уста ваших, учините.
25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.
И рекоше Мојсију синови Гадови и синови Рувимови говорећи: Слуге ће твоје учинити како господар наш заповеда.
26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
Деца наша и жене наше, стада наша и сва стока наша овде ће остати у градовима галадским;
27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
А слуге ће твоје прећи сваки наоружан, да се бије пред Господом, као што говори господар наш.
28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.
Тада Мојсије заповеди за њих Елеазару свештенику и Исусу сину Навином и главарима од домова отачких међу синовима Израиљевим,
29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
И рече им: Ако пређу синови Гадови и синови Рувимови с вама преко Јордана, сви оружани, да се бију пред Господом, и кад вам буде земља покорена, онда подајте њима земљу галадску у наследство.
30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
Ако ли не пређу с вама под оружјем, онда нека им буде наследство међу вама у земљи хананској.
31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.
И одговорише синови Гадови и синови Рувимови говорећи: Како је Господ казао слугама твојим тако ћемо учинити.
32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.
Прећи ћемо под оружјем пред Господом у земљу хананску, а наше наследство да буде с ове стране Јордана.
33 И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
И даде Мојсије синовима Гадовим и синовима Рувимовим и половини племена Манасије сина Јосифовог царство Сиона, цара аморејског и царство Ога, цара васанског, земљу и градове по међама њеним, градове оне земље унаоколо.
34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
И саградише синови Гадови Девон и Атарот и Ароир.
35 Атротсофан, Язир, Иогвея,
И Атрот-Софан и Јазир и Јогвеју,
36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
И Вет-Нимру и Вет-Аран, градове тврде, и торове за стоку.
37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
А синови Рувимови саградише Есевон и Елеалију и Киријатајим,
38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.
И Навон и Валмеон преденувши им имена, и Сивму; и надеше друга имена градовима које саградише.
39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
А синови Махира, сина Манасијиног отидоше у Галад, и узеше га, и изагнаше Амореје који беху онде.
40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
И Мојсије даде Галад Махиру сину Манасијином, који се онде насели.
41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.
И Јаир, син Манасијин отиде и узе села њихова и прозва их села Јаирова.
42 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.
И Навав отиде и узе Кенат са селима његовим, и прозва га Навав по имену свом.
