Числа 32

1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

Filii autem Ruben et Gad habebant pecora multa, et erat illis in jumentis infinita substantia. Cumque vidissent Jazer et Galaad aptas animalibus alendis terras,

2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

venerunt ad Moysen, et ad Elezarum sacerdotem, et principes multitudinis, atque dixerunt:

3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

Ataroth, et Dibon, et Jazer, et Nemra, Hesebon, et Eleale, et Saban, et Nebo, et Beon,

4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

terra, quam percussit Dominus in conspectu filiorum Israël, regio uberrima est ad pastum animalium: et nos servi tui habemus jumenta plurima,

5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.

precamurque si invenimus gratiam coram te, ut des nobis famulis tuis eam in possessionem, nec facias nos transire Jordanem.

6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

Quibus respondit Moyses: Numquid fratres vestri ibunt ad pugnam, et vos hic sedebitis?

7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?

cur subvertitis mentes filiorum Israël, ne transire audeant in locum, quem eis daturus est Dominus?

8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;

Nonne ita egerunt patres vestri, quando misi de Cadesbarne ad explorandam terram?

9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.

cumque venissent usque ad Vallem botri, lustrata omni regione, subverterunt cor filiorum Israël, ut non intrarent fines, quos eis Dominus dedit.

10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

Qui iratus juravit, dicens:

11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

Si videbunt homines isti, qui ascenderunt ex Ægypto a viginti annis et supra, terram, quam sub juramento pollicitus sum Abraham, Isaac, et Jacob: et noluerunt sequi me,

12 освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

præter Caleb filium Jephone Cenezæum, et Josue filium Nun: isti impleverunt voluntatem meam.

13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

Iratusque Dominus adversum Israël, circumduxit eum per desertum quadraginta annis, donec consumeretur universa generatio, quæ fecerat malum in conspectu ejus.

14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

Et ecce, inquit, vos surrexistis pro patribus vestris, incrementa et alumni hominum peccatorum, ut augeretis furorem Domini contra Israël.

15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.

Quod si nolueritis sequi eum, in solitudine populum derelinquet, et vos causa eritis necis omnium.

16 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

At illi prope accedentes, dixerunt: Caulas ovium fabricabimus, et stabula jumentorum, parvulis quoque nostris urbes munitas:

17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

nos autem ipsi armati et accincti pergemus ad prælium ante filios Israël, donec introducamus eos ad loca sua. Parvuli nostri, et quidquid habere possumus, erunt in urbibus muratis, propter habitatorum insidias.

18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

Non revertemur in domos nostras, usque dum possideant filii Israël hæreditatem suam:

19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

nec quidquam quæremus trans Jordanem, quia jam habemus nostram possessionem in orientali ejus plaga.

20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

Quibus Moyses ait: Si facitis quod promittitis, expediti pergite coram Domino ad pugnam:

21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

et omnis vir bellator armatus Jordanem transeat, donec subvertat Dominus inimicos suos,

22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

et subjiciatur ei omnis terra: tunc eritis inculpabiles apud Dominum et apud Israël, et obtinebitis regiones, quas vultis, coram Domino.

23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

Sin autem quod dicitis, non feceritis, nulli dubium est quin peccetis in Deum: et scitote quoniam peccatum vestrum apprehendet vos.

24 Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

Ædificate ergo urbes parvulis vestris, et caulas, et stabula ovibus ac jumentis: et quod polliciti estis, implete.

25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.

Dixeruntque filii Gad et Ruben ad Moysen: Servi tui sumus: faciemus quod jubet dominus noster.

26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

Parvulos nostros, et mulieres, et pecora, ac jumenta relinquemus in urbibus Galaad:

27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

nos autem famuli tui omnes expediti pergemus ad bellum, sicut tu, domine, loqueris.

28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

Præcepit ergo Moyses Eleazaro sacerdoti, et Josue filio Nun, et principibus familiarum per tribus Israël, et dixit ad eos:

29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

Si transierint filii Gad et filii Ruben vobiscum Jordanem omnes armati ad bellum coram Domino, et vobis fuerit terra subjecta, date eis Galaad in possessionem.

30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

Sin autem noluerint transire armati vobiscum in terram Chanaan, inter vos habitandi accipiant loca.

31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.

Responderuntque filii Gad et filii Ruben: Sicut locutus est Dominus servis suis, ita faciemus:

32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.

ipsi armati pergemus coram Domino in terram Chanaan, et possessionem jam suscepisse nos confitemur trans Jordanem.

33 И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

Dedit itaque Moyses filiis Gad et Ruben, et dimidiæ tribui Manasse filii Joseph, regnum Sehon regis Amorrhæi, et regnum Og regis Basan, et terram eorum cum urbibus suis per circuitum.

34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

Igitur exstruxerunt filii Gad, Dibon, et Ataroth, et Aroër,

35 Атротсофан, Язир, Иогвея,

et Etroth, et Sophan, et Jazer, et Jegbaa,

36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

et Bethnemra, et Betharan, urbes munitas, et caulas pecoribus suis.

37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

Filii vero Ruben ædificaverunt Hesebon, et Eleale, et Cariathaim,

38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.

et Nabo, et Baalmeon versis nominibus, Sabama quoque: imponentes vocabula urbibus, quas exstruxerunt.

39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

Porro filii Machir filii Manasse, perrexerunt in Galaad, et vastaverunt eam interfecto Amorrhæo habitatore ejus.

40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

Dedit ergo Moyses terram Galaad Machir filio Manasse, qui habitavit in ea.

41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.

Jair autem filius Manasse abiit, et occupavit vicos ejus, quos appellavit Havoth Jair, id est, Villas Jair.

42 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.

Nobe quoque perrexit, et apprehendit Chanath cum viculis suis: vocavitque eam ex nomine suo Nobe.