Числа 32
1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
And the sons of Ruben and Gad had many flocks of cattle, and their substance in beasts was infinite. And when they saw the lands of Jazer and Galaad fit for feeding cattle,
2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
They came to Moses and Eleazar the priest, and the princes of the multitude, and said:
3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
Ataroth, and Dibon, and Jazer, and Nemra, Hesebon, and Eleale, and Saban, and Nebo, and Beon,
4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
The land, which the Lord hath conquered in the sight of the children of Israel, is a very fertile soil for the feeding of beasts: and we thy servants have very much cattle:
5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.
And we pray thee, if we have found favour in thy sight, that thou give it to us thy servants in possession, and make us not pass over the Jordan.
6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
And Moses answered them: What, shall your brethren go to fight, and will you sit here?
7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?
Why do ye overturn the minds of the children of Israel, that they may not dare to pass into the place which the Lord hath given them?
8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;
Was it not thus your fathers did, when I sent from Cadesbarne to view the land?
9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.
And when they were come as far as the valley of the cluster, having viewed all the country, they overturned the hearts of the children of Israel, that they should not enter into the coasts, which the Lord gave them.
10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
And he swore in his anger, saying:
11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
If these men, that came up out of Egypt, from twenty years old and upward, shall see the land, which I promised with an oath to Abraham, Isaac, and Jacob: because they would not follow me,
12 освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
Except Caleb the son of Jephone the Cenezite, and Josue the son of Nun: these have fulfilled my will.
13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
And the Lord being angry against Israel, led them about through the desert forty years, until the whole generation, that had done evil in his sight, was consumed.
14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
And behold, said he, you are risen up instead of your fathers, the increase and offspring of sinful men, to augment the fury of the Lord against Israel.
15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.
For if you will not follow him, he will leave the people in the wilderness, and you shall be the cause of the destruction of all.
16 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
But they coming near, said: We will make sheepfolds, and stalls for our cattle, and strong cities for our children:
17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.
And we ourselves will go armed and ready for battle before the children of Israel, until we bring them in unto their places. Our little ones, and all we have, shall be in walled cities, for fear of the ambushes of the inhabitants.
18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
We will not return into our houses until the children of Israel possess their inheritance:
19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
Neither will we seek any thing beyond the Jordan, because we have already our possession on the east side thereof,
20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
And Moses said to them: If you do what you promise, go on well appointed for war before the Lord:
21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
And let every fighting man pass over the Jordan, until the Lord overthrow his enemies:
22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
And all the land be brought under him, then shall you be blameless before the Lord and before Israel, and you shall obtain the countries that you desire, before the Lord.
23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
But if you do not what you say, no man can doubt but you sin against God: and know ye, that your sin shall overtake you.
24 Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
Build therefore cities for your children, and folds and stalls for your sheep and beasts, and accomplish what you have promised.
25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.
And the children of Gad and Ruben said to Moses: We are thy servants, we will do what my lord commandeth.
26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
We will leave our children, and our wives and sheep and cattle, in the cities of Galaad:
27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
And we thy servants all well appointed will march on to the war, as thou, my lord, speakest.
28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.
Moses therefore commanded Eleazar the priest, and Josue the son of Nun, and the princes of the families of all the tribes of Israel, and said to them:
29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
If the children of Gad, and the children of Ruben pass with you over the Jordan, all armed for war before the Lord, and the land be made subject to you: give them Galaad in possession.
30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
But if they will not pass armed with you into the land of Chanaan, let them receive places to dwell in among you.
31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.
And the children of Gad, and the children of Ruben answered: As the Lord hath spoken to his servants, so will we do:
32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.
We will go armed before the Lord into the land of Chanaan, and we confess that we have already received our possession beyond the Jordan.
33 И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
Moses therefore gave to the children of Cad and of Ruben, and to the half tribe of Manasses the son of Joseph, the kingdom of Sehon king of the Amorrhites, and the kingdom of Og king of Basan, and their land and the cities thereof round about.
34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
And the sons of Cad built Dibon, and Ataroth, and Aroer,
35 Атротсофан, Язир, Иогвея,
And Etroth, and Sophan, and Jazer, and Jegbaa,
36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
And Bethnemra, and Betharan, fenced cities, and folds for their cattle.
37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
But the children of Ruben built Hesebon, and Eleale, and Cariathaim,
38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.
And Nabo, and Baalmeon (their names being changed) and Sabama: giving names to the cities which they had built.
39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
Moreover the children of Machir, the son of Manasses, went into Galaad, and wasted it, cutting off the Amorrhites, the inhabitants thereof.
40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
And Moses gave the land of Galaad to Machir the son of Manasses, and he dwelt in it.
41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.
And Jair the son of Manasses went, and took the villages thereof, and he called them Havoth Jair, that is to say, the villages of Jair.
42 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.
Nobe also went, and took Canath with the villages thereof: and he called it by his own name, Nobe.
