Числа 32
1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
Now the Reubenites and Gadites, who had very large herds and flocks, surveyed the lands of Jazer and Gilead, and they saw that the region was suitable for livestock.
2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
So the Gadites and Reubenites came to Moses, Eleazar the priest, and the leaders of the congregation, and said,
3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
“Ataroth, Dibon, Jazer, Nimrah, Heshbon, Elealeh, Sebam, Nebo, and Beon,
4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
which the LORD conquered before the congregation of Israel, are suitable for livestock—and your servants have livestock.”
5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.
“If we have found favor in your sight,” they said, “let this land be given to your servants as a possession. Do not make us cross the Jordan.”
6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
But Moses asked the Gadites and Reubenites, “Shall your brothers go to war while you sit here?
7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?
Why are you discouraging the Israelites from crossing into the land that the LORD has given them?
8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;
This is what your fathers did when I sent them from Kadesh-barnea to inspect the land.
9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.
For when your fathers went up to the Valley of Eshcol and saw the land, they discouraged the Israelites from entering the land that the LORD had given them.
10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
So the anger of the LORD was kindled that day, and He swore an oath, saying,
11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
‘Because they did not follow Me wholeheartedly, not one of the men twenty years of age or older who came out of Egypt will see the land that I swore to give Abraham, Isaac, and Jacob—
12 освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
not one except Caleb son of Jephunneh the Kenizzite and Joshua son of Nun—because they did follow the LORD wholeheartedly.’
13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
The anger of the LORD burned against Israel, and He made them wander in the wilderness forty years, until the whole generation who had done evil in His sight was gone.
14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
Now behold, you, a brood of sinners, have risen up in place of your fathers to further stoke the burning anger of the LORD against Israel.
15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.
For if you turn away from following Him, He will once again leave this people in the wilderness, and you will be the cause of their destruction.”
16 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
Then the Gadites and Reubenites approached Moses and said, “We want to build sheepfolds here for our livestock and cities for our little ones.
17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.
But we will arm ourselves and be ready to go ahead of the Israelites until we have brought them into their place. Meanwhile, our little ones will remain in the fortified cities for protection from the inhabitants of the land.
18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
We will not return to our homes until every Israelite has taken possession of his inheritance.
19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
Yet we will not have an inheritance with them across the Jordan and beyond, because our inheritance has come to us on the east side of the Jordan.”
20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
Moses replied, “If you will do this—if you will arm yourselves before the LORD for battle,
21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
and if every one of your armed men crosses the Jordan before the LORD, until He has driven His enemies out before Him,
22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
then when the land is subdued before the LORD, you may return and be free of obligation to the LORD and to Israel. And this land will belong to you as a possession before the LORD.
23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
But if you do not do this, you will certainly sin against the LORD—and be assured that your sin will find you out.
24 Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
Build cities for your little ones and folds for your flocks, but do what you have promised.”
25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.
The Gadites and Reubenites said to Moses, “Your servants will do just as our lord commands.
26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
Our children, our wives, our livestock, and all our animals will remain here in the cities of Gilead.
27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
But your servants are equipped for war, and every man will cross over to the battle before the LORD, just as our lord says.”
28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.
So Moses gave orders about them to Eleazar the priest, to Joshua son of Nun, and to the family leaders of the tribes of Israel.
29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
And Moses said to them, “If the Gadites and Reubenites cross the Jordan with you, with every man armed for battle before the LORD, and the land is subdued before you, then you are to give them the land of Gilead as a possession.
30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
But if they do not arm themselves and go across with you, then they must accept their possession among you in the land of Canaan.”
31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.
The Gadites and Reubenites replied, “As the LORD has spoken to your servants, so we will do.
32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.
We will cross over into the land of Canaan armed before the LORD, that we may have our inheritance on this side of the Jordan.”
33 И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
So Moses gave to the Gadites, to the Reubenites, and to the half-tribe of Manasseh son of Joseph the kingdom of Sihon king of the Amorites and the kingdom of Og king of Bashan—the land including its cities and the territory surrounding them.
34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
And the Gadites built up Dibon, Ataroth, Aroer,
35 Атротсофан, Язир, Иогвея,
Atroth-shophan, Jazer, Jogbehah,
36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
Beth-nimrah, and Beth-haran as fortified cities, and they built folds for their flocks.
37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
The Reubenites built up Heshbon, Elealeh, Kiriathaim,
38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.
as well as Nebo and Baal-meon (whose names were changed), and Sibmah. And they renamed the cities they rebuilt.
39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
The descendants of Machir son of Manasseh went to Gilead, captured it, and drove out the Amorites who were there.
40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
So Moses gave Gilead to the clan of Machir son of Manasseh, and they settled there.
41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.
Jair, a descendant of Manasseh, went and captured their villages and called them Havvoth-jair.
42 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.
And Nobah went and captured Kenath and its villages and called it Nobah, after his own name.
